4
Р Е Ш Е Н И Е
№195
гр. София,27.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на единайсти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 38 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1475 от 13.09.2012г. по гр.д. № 3707/2011г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 20.06.2011г. по гр.д. № 1917/2009г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, София, иск за 69 828,53 лева – цена на „съоръжения за присъединяване” на жилищна сграда в „М.”2 към електроразпределителната мрежа, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4817,11 лева за забавеното й плащане за периода от 11.01.2008г. до 06.11.2009г.
В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и уважаване на исковете по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], София, сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че липсват договорни отношения между страните.
С определение № 684/ 30.07.2013г. по т.д. № 38/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснал, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване по въпроса за „правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени решението на първата инстанция и отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че между страните не е сключен договор за продажба на съоръженията, тъй като ответникът е отказал да подпише предложения договор от продавача на подлежащите за изкупуване съоръжения. Според решаващия състав, ирелевантни за спора са причините за неизпълнение на задълженията, произтичащи от подписания договор за присъединяване, тъй като предмет на спора не е обезщетение за неизпълнението му. Исковете се основават на договор за придобиване на енергиен обект, какъвто не е сключен, поради което за ищеца не е възникнало вземане за цена в претендирания размер. С оглед изхода на спора по главния иск и акцесорния характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД също е отхвърлен.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав приема следното:
Изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача, има характер на предложение до определен адресат за сключване на договор за продажба със съдържание, съгласно изпратения проект.
По съществото на касационната жалба:
Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора.
Безспорно по делото е, че между страните е сключен договор за присъединяване на жилищна сграда УПИ V-1376, кв. 1-В,[жк], [населено място] на потребителя към електроразпределителната мрежа на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ по реда на чл.20, ал.5, т.2 НПППЕЕПРЕЕМ. В договора е предвидено присъединяването да се извърши чрез изграждане на електропроводни линии ниско напрежение от нов трансформаторен пост в посочения имот след предоставянето му за изкупуване от електроразпределителното предприятие. Съгласно клаузата на чл.1, ал.3 и чл.5 от договора, ищецът – настоящ касатор, следва да изгради съоръженията за присъединяване, а ответното дружество- да ги изкупи в съответствие с чл.20, ал.7 НПППЕЕПРЕМ след представяне на изискваните от електроразпределителното дружество документи. Договорено е дружеството-ищец да предложи на ответника изкупуването на съоръженията чрез молба с приложени документи по изготвен от последния списък. Според чл.12, ал.2 от договора, цената на присъединяване се прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване при сключване на договор за изкупуването им, в съответствие с чл.21, ал.2 НПППЕЕПРЕМ.
Безспорно е и учредяването в полза на ответника на сервитутни права върху имота, изграждането от ищеца на процесните съоръжения, издаването на разрешение за ползването и въвеждането им в експлоатация, както и факта, че електроразпределителното предприятие е предложило на ищцовото дружество проект на договор за изкупуване на трансформаторния пост, ведно с необходимите инсталации, срещу задължение за заплащане на цена в размер на 98 628,35 лева. Върху договора са положени подписи под текстовете „изготвил” и „съгласувал” от служители на ответното дружество, като липсва подпис на законния представител на купувача или на упълномощено от него лице. От страна на продавача, [фирма], договорът е подписан от управителя на дружеството. В чл.5 и чл.7 от същия е предвидено, че цената за присъединяване се заплаща в срок от 5 работни дни от сключването му, като при забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
С писмо от 17.06.2009г. на ответника до Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в отговор на постъпила от ищеца в комисията жалба във връзка с изкупуването на енергийните съоръжения се сочи, че за обекта е направена оценка и от клиента е подписан договор, като изкупуването е предвидено в инвестиционната програма на дружеството за първото шестмесечие на 2010г. Копие от писмото е изпратено на ищцовото дружество, който го е представил по делото.
Изпращането на проето-договора до ищеца от името на енергийното дружество, съставлява действие от негово име, извършено при липса на представителна власт, тъй като не се доказва то да изхожда от законния представител на дружеството или от упълномощено от него лице. От съдържанието на писмото на електроразпределителното дружество, в което се сочи, че договорът е подписан от клиента, адресирано не само до КЕВР, но и до ищеца, е видно, че след подписването му от ищцовото дружество екземплярът от договора е върнат на ответника. Следователно, към датата на писмото се доказва, че енергийното дружество е узнало за извършените от негово име при липса на представителна власт действия и доколкото не им се е противопоставило веднага след узнаването, на основание чл.301 ТЗ, тези действия се считат потвърдени от него. Ето защо, изпратеният от името на енергийното предприятие проекто-договор представлява отправено до ищеца предложение за сключването му, обвързващо ответното дружество. Адресатът на предложението е подписал договора и го е върнал на издателя му, с което е изразил воля за приемане на предложението. С оглед постигнатото от страните съгласие относно съществени елементи на договора, изводът на въззивния съд за липса на сключен по между им договор за изкупуване на съоръженията е неправилен.
Договорът е сключен през 2007г. без да е посочена в него конкретна календарна дата, поради което следва да се приеме, че с изтичането на 5 работни дни, считано от началото на 2008г., на основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащането на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като се уважи иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 69 828,53 лева – цена на съоръжения за присъединяване на жилищна сграда в „М.”2 към електроразпределителната мрежа, формирана след приспадане на цената на присъединяване, а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД -се уважи за сумата от 4817,11 лева- законна лихва за забава плащането на главницата за периода от 11.01.2008г. до 06.11.2009г., съобразно заключението на вещото лице.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора трябва да бъдат присъдени направени за всички инстанции разноски в размер на 16201,23 лева.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1475 от 13.09.2012г. по гр.д. № 3707/2011г. на Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], със съдебен адресат- адв. Е. Б., [населено място], [улица], на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 69 828,53 лева – цена на съоръжения за присъединяване на жилищна сграда в „М.”2 към електроразпределителната мрежа, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4817,11 лева- законна лихва за забава плащането на главницата за периода от 11.01.2008г. до 06.11.2009г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от завеждането на исковата молба- 06.11.2009г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], със съдебен адресат- адв. Е. Б., [населено място], [улица], направени за всички инстанции разноски в размер на 16201,23 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.