О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
С. 20.02. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6841 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадени две касационни жалби от Л. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. и от Д. Д. К. от [населено място], област В., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 1164 от 24.07.2014г. по в.гр.д.№ 1361 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1788 от 3.04.2014г. по гр.д. № 11938/2013г. на Варненски районен съд в частта, с която Д. Д. К. е осъден да заплаща на Л. Д. К. месечна издръжка за разликата над 300лв. до 600лв., считано от 1.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.144 от СК в частта за присъдената държавна такса за разликата над 432лв.до 864лв. и вместо това е постановено друго, с което предявения иск е отхвърлен за разликата над 300лв. до 600лв. месечна издръжка,считано от 1.02.2013г., на основание чл.144 и чл.149 от СК, а в останалата част решението е потвърдено.
Като основание за допустимост на подадената от Д. Д. К. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, който може да бъде конкретизиран като такъв за предпоставките, при наличие на които пълнолетно дете може да претендира издръжка от родител и за критериите въз основа, на които съдът прави преценката си за възможността на последния да я дава. Позовава се на задължителна практика на ВКС – постановени по чл.290 от ГПК решения с № 305 от 7.06.2011г. по гр.д.№ 1269/10г.на ІV г.о., № 273 от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1694/10г.на ІІІ г.о., № 199 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 944/10г.на ІІІ г.о., № 77 от 21.03.2012г. по гр.д. № 863/11г.на ІІІ г.о. и Постановление № 5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, на които твърди, че въззивния акт противоречи.
Като основание за допустимост на подадената от Л. Д. К. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси: 1.Неизпълнението на императивната разпоредба на чл.262 ал.2, във вр.с чл.261 т.4 от ГПК от първоинстанционния съд при администриране на подадена въззивна жалба, явява ли се процесуално нарушение от категорията на абсолютните?, 2.Същото съставлява ли съществено процесуално нарушение и може ли да бъде поправено или налага връщане на въззивната жалба?, 3. Задължена ли въззивната инстанция в такава хипотеза да върне жалбата или може да я разгледа и да се произнесе по основателността й? и 4.Какъв е порока на решението, постановено по недопустима поради просрочие жалба – недопустимо или неправилно?
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По подадената от Д. Д. К. касационна жалба:
Поставеният въпрос съставлява годно общо основание за допустимост, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Не е налице посоченото специално основание, което изключва възможността касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията:
Съгласно ППВС №5 от 16.11.70г. и ППВС № 5 от 30.11.81г.В безусловното задължение на родителите да издържат децата си важи докато те навършат пълнолетие. При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише или следва редовно в учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. В този случай преценката за дължимостта й зависи от това – ”дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения на родителя”.
Въпросът за предпоставките, при наличие на които пълнолетно дете може да претендира издръжка от родител – е изяснен в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №199 от 17.05.11г.по гр.д.№ 944/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, №305 от 7.06.11г.по гр.д.№1269/10г.на ІV г.о., по гр.д.№ 1424/10г.на ІІІг.о./ и те са :1.навършилото пълнолетие дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си , 2.то да е записано да учи редовно в средно или висше учебно заведение и 3.даването на издръжка да не създава особени затруднения на родителя. Относно критериите въз основа, на които съдът прави преценката си за наличието на последната от така изброените предпоставки – е разяснено, че се касае до конкретна преценка, която е в зависимост от установените факти по делото. Идеята е, че родителят трябва да притежава средства над тези, които са му необходими за собствената му издръжка, така че да може без затруднение да отделя от средствата си за издръжката на пълнолетното си дете. В тази хипотеза от значение са обективните данни за неговите приходи и разходи, като е ирелевантна теоретичната възможност за осигуряване на допълнителни доходи пред вид обстоятелството,че родителя е в трудоспособна възраст. Горепосочените предпоставки са съобразени от въззивния съд при постановяване на неговия акт.
По подадената от Л. Д. К. касационна жалба:
По поставените въпроси относно предпоставките, при наличие на които въззивната жалба подлежи на връщане и за задължението на съда да следи за редовността й, следва да се допусне касационно обжалване, защото по тях въззивният съд е постановил акта си в противоречие с трайно установената практика. Неизпълнението на дадените от съда указания в предоставения срок е основание за връщане на подадената жалба, когато страната не е твърдяла и не е установила наличие на особени непредвидени обстоятелства, които да са я възпрепятствали да ги изпълни в срок. Срокът на закъснението е ирелевантен /в случая е един ден, защото е изтекъл на 19.05.2014г.,а таксата е внесена на 20.05./ Постановеното по недопустима поради просрочие жалба решение е недопустимо, а за недопустимостта на постановения въззивен акт, касационната инстанция следи и служебно /т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че по касационната жалба на Л. Д. К. е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1164 от 24.07.2014г. по в.гр.д.№ 1361 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Л. Д. К..
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС сумата от 432лв./ четиристотин тридесет и два/ лева – държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата такса, ДЕЛОТО да се докладва да насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.