О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 17.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3441 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 389 от 17.03.2017 г. по в. гр. д. № 36/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 270 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 190/2015 г. на Провадийския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ответниците М. С. И. и Х. Д. Д., че ищецът Ю. И. И. е собственик по давност на реално обособена част от жилищна сграда, отразена с червен цвят на скицата на вещото лице, с площ на реалната част от 46 кв. м., състояща се от три стаи и входно антре, находяща се в западната част на построената в дворното място жилищна сграда, цялата с площ от 56 кв. м. според техническата експертиза, а според нотариален акт на ответниците с площ от 60 кв. м.; прекратено е производството по иска за собственост в частта за външната тоалетна и баня и е отменен нотариалният акт за собственост по давност, издаден на името на ответника М. С. И..
Данните по делото сочат, че ищецът Ю. и бащата на ответника М. са братя. Техните родители са построили в УПИ ХIII-114 на [населено място] стара жилищна сграда, реална част от която е предмет на настоящото дело. Бащата на ответника е пристроил две стаи и антре към старата сграда. Понастоящем в цялата сграда са обособени две реални части с отделни входове – процесната западна реална част с площ от 56 кв. м., състояща се от три стаи и входно антре, заемаща по-голямата част от старата жилищна сграда, с тоалетна и баня в двора, и източната реална част с площ от 60 кв. м., състояща се от три стаи и салон /една стая от старата сграда и две пристроени стаи и салон/, с тоалетна и баня в двора. Ищецът и съпругата му повече от двадесет години живеят в западната реална част, а ответниците живеят в източната реална част, като са се снабдили и с нотариален акт по обстоятелствена проверка Според този нотариален акт те са собственици на жилищна сграда с площ от 60 кв. м., без допълнителна индивидуализация за коя реална част от съществуващата сграда се отнася този акт. В кадастралната карта е нанесена единствено старата сграда, без пристроените към нея две стаи и салон. Предмет на спор по настоящото дело е западната реална част от сградата, в която живее ищецът.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим. Ищецът има правен интерес от установяване на правото си на собственост върху процесния имот, придобито по давност. Със снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка ответникът пречи на ищеца да се легитимира като собственик на обитаваната от него част от сградата. Искът е и основателен, тъй като е доказано упражняването на фактическа власт с характеристиките на владение – непрекъснато, спокойното, явно, несъмнително, с намерение за своене. Съзнанието за ползване на реалната част като свой собствен имот е демонстрирано от ищеца пред ответниците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците М. С. И. и Х. Д. Х..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като предявеният иск е лишен от правен интерес. Между страните не съществува правен спор за собствеността на западната реална част от жилищната сграда, тъй като всяка от страните владее и се счита за собственик на различна реална част. Освен това, като споменал в мотивите на решението, че релевантен за спора е въпросът за собствеността на земята, съдът се произнесъл по непредявен иск. Решението било и неправилно. Въззивният съд не отстранил процесуалните нарушения на първата инстанция / непълен, неточен и неясен доклад/, не обсъдил всички доказателства и не изложил същински мотиви по правния спор, а само общи теоретични разсъждения.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси: 1. Необходимо ли е страната да заявява собственически претенции спрямо обекта, за който ответникът се е снабдил с документ, обективиращ правото му на собственост, за да е налице правен интерес от упражняване правото на конкретен иск;
2. Неотразяването в кадастралния план на сградата, към която страната предявява собственически претенции, достатъчно ли е, за да обуслови правния интерес от оспорване правото на собственост на ответната страна върху сграда, построена в същия УПИ, при условие, че страната не твърди идентичност между двете сгради;
3. Противопоставими ли са претенциите на собственост на ищците на тези на ответниците, при условие, че не касаят един и същ имот;
4. Годен обект за упражняване на давностно владение ли е сграда, за която няма строителни книжа, респ. не е нанесена в кадастралните планове;
5. Съставлява ли пречка за придобиване правото на собственост по давност неотразяването в кадастралните карти на съответния обект, при установено реално съществуване на същия;
6. Допустима ли е отмяната на констативен нотариален акт по искане на страната, която не е заявила собственически претенции спрямо недвижимостта, посочена в акта.
Ответникът в производството Ю. И. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Касационното обжалване следва да се допусне поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение предвид неуточнен предмет на правния спор. Неяснотата в предмета е намерила отражение и в диспозитива на първоинстанционното решение, което е потвърдено от въззивния съд. При описанието на процесния имот е посочено, че той е реална част от сграда, цялата с площ по заключение на вещото лице от 56 кв. м., а според нотариалния акт на ответниците – от 60 кв. м. Данните по делото сочат нещо различно – че процесния имот е част от сграда, цялата с площ от около 120 кв. м. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 389 от 17.03.2017 г. по в. гр. д. № 36/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да внесат по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: