Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4661/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1384/23.07.2018 г. по регистъра на Районен съд – Етрополе, подадена от Т. И. В. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение от 22.12.2011 г. по гр. дело № 367/2011 г. на Районен съд – Етрополе, с което е уважен предявения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен предварителен договор от 05.05.2011 г. за покупко – продажба на недвижим имот – дворно място и построените в него къща, лятна кухня и гараж, сключен между обещателите – ответници И. Т. В. и К. И. В., и ищеца – купувач И. И. В., за сумата от 23 000 лв.
Молителят поддържа, че неговите родители и наследодатели вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила като страна в производството са били лишени от възможност да участват в делото – доколкото родителите му приживе не са били редовно уведомени за делото, респ. той лично не е бил конституиран като страна след смъртта на майка му К. И. В., настъпила на 28.12.2011 г. в срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Твърди също, че поради нарушаване на горните правила и двамата му родители, като страна в производството, приживе не са били надлежно представлявани – не са извършили упълномощаване на посочения като техен пълномощник адв. Ц., да ги представлява по делото.
Ответникът по молбата за отмяна – И. И. В. я оспорва.
С определение № 49 от 01.02.2019 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна се иска, Районен съд – Етрополе в производство по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е обявил за окончателен предварителен договор от 05.05.2011 г. за покупко – продажба на недвижим имот – дворно място и построените в него къща, лятна кухня и гараж, сключен между обещателите – ответници И. Т. В. и К. И. В., и ищеца – купувач И. И. В., за сумата от 23 000 лв. За да уважи конститутивния иск съдът е установил наличието на представките за това: представеният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2011 г. е сключен в писмена форма, съгласно изискванията на чл.19 ал. 1 ЗЗД; в него се съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор – предмет и цена; ангажирани са доказателства, легитимиращи ответниците – обещатели като собственици на имота; извършено е плащане на уговорена продажна цена, от 23 000 лв. – изцяло и в брой, което е сторено в деня на подписване на предварителния договор; изтекъл е определеният от страните по предварителния договор срок – до 25.07.2011 г. за извършване на сделката във формата на нотариален акт; представени са скица и данъчна оценка на продавания имот, както и е удостоверено отсъствие на непогасени данъчни задължения за него от страна на собствениците – обещатели.
Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото.
В случая ответниците по горепосоченото дело – наследодатели на молителя (негови родители), са били уведомени за производството с нарочни съобщения, връчени им на 01.09.2011 г. чрез ответника И. Т. В. (вж. разписки на л. 23 – л. 26 вкл. от първоинстанционното дело) и им е указана възможността на подадат писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК в едномесечен срок от получаването. В производството по делото и в частност в проведеното единствено съдебно заседание – на 22.12.2011 г. пред районния съд ответниците са се представлявали от адв. Ц., който е изразил становище за постановяване на съдебно решение според доказателствата по делото. Решението е обявено на страните в съдебното заседание (където наред с пълномощника на ответниците е присъствал лично и ищецът), от когато е започнал да тече срокът за въззивното му обжалване.
Установява се, че обещателката К. И. В. е починала на 28.11.2011 г., съгласно удостоверение за наследници, изх. № У.-5904/1 от 25.06.2018 г. на Район „Красно село“ – СО.
От приетото заключение на допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно – почеркова експертиза (събирането на която е допустимо, съгласно постановките на т. 11 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, при въведеното в случая основание за отмяна) се установява, че подписите на съобщенията до ответниците с указания за възможността за подаване на писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК и последиците от бездействието им, както и подписите под пълномощното, с което е упълномощен адв. Ц. да ги представлява по делото (а и на договора за правна защита и съдействие), не са изпълнени от тях.
Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващо участието на страната в делото. Ответниците – наследодатели и родители на настоящия молител не са могли надлежно да узнаят за делото – не е спазено изискването на чл. 45 ГПК за лично връчване на съобщението, с което е нарушено правото на защита на страната в процеса. Такова нарушение е осъществено и с оглед ненадлежното представителство на ответниците в производството от адв. Ц., при участието му в съдебното заседание на 22.12.2011 г. Молителят пък е следвало лично да участва в производството, като законен наследник (син) на ответницата К. В., доколкото тя е починала в хода на висящ исков процес – в срока за въззивно обжалване на решението, чиято отмяна се претендира. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира от разпоредбите на ГПК, обезпечаващи участието на страните в процеса и възможността за упражняване на процесуалните им права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. В случая съдът не е конституирал молителя като наследник на починалата в хода на производството по делото ответница (чл. 227 ГПК) и не го е уведомил за постановеното решение и възможността да упражни правото си на жалба срещу него. Касае се за допуснато от съда нарушение на правилата от посочената по – горе категория, което има за резултат лишаване от правото на участие и на защита на страната в процеса. А то е релевантно за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, който в случая е осъществен.
След като основанието за отмяна касае правото на участие в процеса на ответниците по делото и респ. молителя като техен наследник (син) – лично или чрез определен и упълномощен процесуален представител – от фазата на връчване на препис от исковата молба и процедура по чл. 131 ГПК, атакуваното чрез този извънреден способ първоинстанционно решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния (районен) съд за извършване на следващите се процесуални действия, осигуряващи редовна процедура по връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея за отговор по чл. 131 ГПК.
Искането на молителя за присъждане на разноските в настоящето производство е неоснователно. Независимо от уважаването на молбата за отмяна, тези разноски не могат да бъдат възложени преди решението по същество на спора. Ако искът бъде уважен, ответникът няма право на разноски, независимо от това, че молбата му по чл. 303 ГПК е била уважена. Право на тези разноски ответникът има само ако предявеният срещу него иск бъде отхвърлен, като отговорността за разноските ще бъде реализирана по правилото на чл. 78 ГПК при новото разглеждане на делото, с оглед резултата от решението по съществото на спора – вж. постановките на т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила решение от 22.12.2011 г. по гр. дело № 367/2011 г. на Районен съд – Етрополе.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Етрополе за ново разглеждане от друг съдебен състав, от етап връчване на препис от исковата молба и приложенията й на ответника (чл. 131 ГПК).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: