Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
София, 26.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 361/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. С. и И. Г. С., двамата от гр. С., подадена от пълномощника им адв. Ал. Е. , срещу въззивно решение № 419 от 08.11.2007г. по в.гр.д. № 1108/2006г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 27.07.2006г. по гр.д. № 246/2005г. на Еленския районен съд в частта, с което е развален до размера на 2/3 ид. части поради неизпълнение договорът, сключен с нот. акт № 24/2005г., с който П. И. Кафадарова е прехвърлила описания в решението недвижим имот срещу сумата от 1 000 лв. и поето задължение от приобретателката Б. К. С. да гледа и издържа прехвърлителката.
Ответниците по жалбата Н. К. К. и Е. К. К., конституирани по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата в хода на производството П. Кафадарова, в представеното писмено възражение молят решението да се остави в сила. Претендират разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да развали договора до размера на 2/3 ид. части от прехвърления срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот въззивният съд е приел, че приобретателката по договора Б. С. – дъщеря на прехвърлителката, е давала незначителни средства за издръжката й и е полагала епизодични грижи. Приел е, че двете успоредни грижи – за издръжка и за гледане, в по-голям обем са били задоволявани от нейните съседи и от сина й. Тези правни изводи съдът е основал върху показанията на посочените от ищцата свидетели, като е приел, че същите като съседи на прехвърлителката имат обективна възможност за наблюдения върху начина й на живот и възпроизвеждат свои лични впечатления. Относно показанията на посочените от ответниците /касатори/ свидетели съдът е приел, че не установяват конкретни обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за постоянно полагани грижи и редовно давана издръжка.
Срещу така постановеното решение Б. К. С. и И. Г. С. правят оплаквания материална незаконосъобразност и необоснованост. Излагат съображения, че неправилно съдът не е дал вяра на посочените от тях свидетели, единият от които живее на първия етаж в триетажната жилищна сграда, в която е живяла прехвърлителката. Не са обсъдени и представени по делото писмени доказателства, от които също се установява, че приобретателката по договора и длъжник по поетото с него задължението за гледане и издръжка, е полагала необходимите грижи за майка си.
Жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че не е установено постоянно и пълно изпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка за времето на действие на договора – от сключването му на 29.04.2005г. до предявяването на иска – 01.08.2005г. и след това до смъртта на прехвърлителката – 18.12.2006г. Действително длъжникът по договора Б. К. след поемането на задължението за гледане и издръжка на майка си се е преместила да живее при нея в гр. Е., но предвид обстоятелството, че е било целодневно на работа, а кредиторът П. И. с оглед здравословното си състояние се е нуждаела от постоянна помощ в ежедневните нужди и обслужване, това не е било достатъчно за изпълнение на задължението за гледане.становено е от свидетелските показания, включително и от посочените от касаторите свидетели, че П. И. се е нуждаела от постоянно наблюдение и грижи поради здравословното си състояние – не е виждала, не е могла да се грижи за личния си тоалет, да си запали печка, да си стопли храната, която е получавала от Социалния патронаж. Неоснователни са доводите на касаторите за необоснованост на съдебния акт чрез игнориране на посочените от тях свидетели. Въззивният съд е обсъдил и показания на тези свидетели, но след съвкупна преценка на всички доказателства обосновано е приел, че не е установено изпълнение в пълен обем на поетото задължение за гледане и издръжка.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответниците по жалбата Н. К. К. и Е. К. К. следва да се присъдят разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 450 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 419 от 08.11.2007г. по в.гр.д. № 1108/2006г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. К. С. и И. Г. С., двамата от гр. С., да заплатят на Н. К. К. и Е. К. К., двамата от гр. Е. сумата 450 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: