3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 18.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4280/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на „Поделение за товарни превози“ Горна Оряховица срещу решение №320/23.07.2018г., постановено по в.гр.д. 466/2018г. по описа на ВТОС, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от И. К. К. срещу „Поделение за товарни превози“ Горна Ораховица.
Работодателят обжалва решението с доводи, че е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изложил собствени мотиви за фактическите и правни изводи(нарушение на чл.272 ГПК), уволнението е отменено като незаконно поради липса на тежко нарушение(чл.189КТ), а такова основание за незаконност на уволнението не било въведено с исковата молба(съществено нарушение на съдопроизводствените правила), не били обсъдени противоречията в показанията между св. С. и св.Б. от една страна и св. Г., св.Н. и св. А. от друга относно нарушенията на трудовата дисциплинаа- причината за спиране на влака на неразрешено място и опитът за саморазправа на уволнения И. К. с ръководител движение, първо лице(касационното основание е необоснованост), неправилно тълкуване на понятията злоупотреба с доверие и накърняване доброто име на предприятието(нарушение на материалния закон чл.190, ал.1, т.4 КТ и чл. 187, т.8 КТ).
Касаторът е поискал допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Срещу допускането на касационно обжалване е възразил уволнения работник, в срока за отговор на касационната жалба.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В изложението работодателят е формулирал следните въпроси: „Препращането към мотивите на първоинстанционното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението да постанови собствени мотиви?“, „Длъжен ли е съдът да прецени достоверността на показанията, като съобрази съответствието или противоречието им с другите доказателства по делото?“, „Нарушаването на етичните правила спрямо друг работник представлява ли злоупотреба с доверието и/или уронване на доброто име на предприятието?“, „Длъжен ли е съдът да следи дали дисциплинарното наказание съответства по тежест на извършените нарушения, без да има оплакване от работника за нарушение на чл.189 КТ?“, „Кои са критериите по чл.189 КТ, които следва да бъдат съобразени от работодателя?“.
По посочените въпроси въззивният съд е направил следното: препратил е към фактическите и правни изводи на първонистанционното решение, без да е посочил кои факти приема за установени и кои не и не е посочил каква е квалификацията на извършените нарушения на трудовата дисциплина. След това е извършил тълкуване на нормата на чл.189 КТ, че тежки нарушения на трудовата дисциплина са тези, които са предизвикали сериозни и значими вредни последици, извършени са с груба небрежност или умишлено и са оказали разстройващо въздействие на трудовия процес. Накрая съдът е заключил, че преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол, а в случая не било налице тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Първоинстанционният съд, към чиито мотиви е препратил въззива е приел, че съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание, а в случая не се установявало тежко нарушение на дисциплината, тъй като уволненият машинист е спрял влака не в нарушение на правилата, а след подаден сигнал за спиране от друг помощник локомотивен машинист и свидетел по делото С., и освен това не било доказано грубото и арогантно поведение срещу ръководителя движение, първо лице. Освен това не бил осъществен състава на злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието, тъй като тези обстоятелства са в причинна връзка и е необходимо да има неправомерно извличане на определена облага.
По всички поставени въпроси има формирана практика на ВКС и тя е следната: препращането към чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от излагане на собствени мотиви по фактите и приложената правна норма(р.№68/2018г. на І ГО); при противоречиви свидетелски показания за относими към спорното право факти, съдът е длъжен да каже кои приема за достоверни и защо не дава вяра на другите показания(р.№177/2015г. на ІV ГО); злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само при извличане неправомерно на облага, но и когато са извършени действия, които компрементират оказаното му доверие(р.№513/2013г. на ІV ГО); нарушението на етичните правила е злоупотреба с доверието, когато са нарушени добросъвестността и доверието в отношенията работник- работодател(р.№80/2010г. на ІІ ГО); при спор за законности въведен довод за нарушение на чл.189, ал.1 КТ, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание(р.№156/2018г. на ІV ГО); съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени като основания в исковата молба(р.№385/2012г. на ІV ГО).
Видно е, че дадените от въззивния съд отговори, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение са в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №320/23.07.2018г., постановено по в.гр.д. 466/2018г. по описа на ВТОС.
Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 114,43лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: