РЕШЕНИЕ
№ 198
София, 27.05.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2176/2013 година.
Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №18/20.4.2011 г. по гр.д.№19/2010 г. Търговищкият окръжен съд е осъдил А. М. С. от [населено място], [община], област Т., да заплати на Д. Б. С. и Г. Й. С., и двамата от [населено място], област Т., по 6000 лева, на основание чл.45 ЗЗД, за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на сина им З. Г. Й., починал в резултат на престъпление, извършено от ответника по исковата молба.
С решение №188/02.12.2011 г. по гр.д.№383/2011 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба А. М. С., Варненският апелативен съд, г.о., е потвърдил решението на първата инстанция.
Срещу влязлото в сила решение на въззивният съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх.1285/18.3.2013 г., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като по време на гражданското дело молителят – ответник по исковата молба вече е излежавал присъдата си, а видно от протоколите от съдебни заседания по делото, същият се представлявал сам, не е имал възможност да ползва служебна защита, бил е поставен в изключително сложна психологическа ситуация, изправяйки се очи в очи с родителите на убития и техния процесуален представител. Сочи се, че липсата на надлежно представителство от адвокат, както и неимоверното чувство за вина и срам от извършеното убийство, пред родителите на убития, не са му дали възможност адекватно да реагира на всички представени от ищцовата страна факти и обстоятелства, обосноваващи размера на претенцията, което е довело до нарушаване на основно право – правото на защита. Твърди се, че молителят не е могъл сам да прецени основателността на ищцовата претенция и в тази връзка събирането на какви писмени гласни доказателства да иска, какви експертни задачи да постави, с оглед правилната преценка на съда при вземане на решение относно основателността на иска.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав.
В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителя и от процесуалния му представител – адв. В..
Ответниците по молбата за отмяна Д. Б. С. и Г. Й. С. са депозирали писмен отговор по чл.306, ал.3, изречение второ ГПК.
В съдебно заседание молбата се оспорва от ответницата в настоящото производство Д. С..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писменият отговор на ответниците по молбата, становищата на страните и адв. В., изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Доводите на молителя са изцяло срещу първоинстанционното решение и процесуалните действия на първоинстанционния окръжен съд. Тези доводи са наведени като оплаквания във въззивната жалба и апелативният съд е следвало да се даде отговор във въззивното решение. Освен това молителят е имал правната възможност да наведе посочените оплаквания и доводи и в касационна жалба срещу въззивното решение, но той не се е възползвал от тази правна възможност, необжалвайки това решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, вх.№1285/18.3.2013 г., подадена от адв. К. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. М. С. от [населено място], [община], област Т., с настоящ адрес – З. в [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №188/02.12.2011 г. по гр.д.№383/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: