Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
София 26.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 481/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. И. от гр. С. срещу въззивното решение от 04.12.2007г. по в.гр.д. № 1545/2006г. на Софийски градски съд, ІV „Д” с-в, с което е отменено решението на Софийски районен съд, 33 с-в, от 27.03.2006г. по гр.д. № 1760/2005г. в частта, с която Е. И. М. – Б. е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на В. С. И. сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и вместо това с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответницата по жалбата Е. И. М. – Б. от гр. С. в представения по реда на чл. 218г ГПК /отм./ писмен отговор от пълномощника й адв. Ал. К. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че поведението на ответницата Е не е неправомерно. Претендира се обезщетението за претърпени неимуществени от изказване на М. , народен представител от 7-ми избирателен район – Габрово, в Народното събрание на 03.12.2004г. в деня за парламентарен контрол. На заседанието Е. М. е отправила актуален въпрос към министъра на културата във връзка с разрушаване на мостчето-еднодръвка в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”, включен в списъка на паметниците на културата с национално значение. След анализ на стенограмата от заседанието на НС и свидетелските показания, съдът е приел от правна страна, че действията на народната представителка и съдържанието на изявлението й са изцяло в рамките на конституционната процедура по чл. 90 от Конституцията и в отговор на обществения интерес в Габрово и региона по случая с демонтирането на моста. Използваните от нея оценки и квалификации на случилото се съвпадат дословно с мненията, отразени в местната преса – реконструкцията на моста е представена в част от публикациите като „посегателство”, „разрушаване” и „събаряне”. Следователно казаното от ответницата представлява реализация на правото й на мнение, предоставено с чл. 39 от Конституцията и на правомощията й на народен представител, закрепени също в основния закон. Тези права са упражнени в съответствие с конституционните норми и при спазване на принципите на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. При упражняването на това право народната представителка не е засегнала права или интереси на ищеца и по-конкретно неговите чест, достойнство и добро име. Критиката е отправена към министъра на културата, а споменаването на името на В. И. има значението единствено на предоставяне на подробности относно поставения пред Народното събрание случай, като името му е свързано единствено с твърденията на М. за незаконни действия на министъра на културата. Използваните от нея изрази обективно не са обидни, нито клеветнически по отношение на И.
Срещу така постановеното решение В. С. И. прави оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Развива доводи, че изказването на Е. М. недопустимо навлиза в личната му сфера, накърнява честта и достойнството му на уважаван и честен гражданин, съдържа неверни и клеветнически квалификации. Критиката е излязла извън рамките на приетото и пряко е засегнала трети лица.
Решението на въззивния съд е правилно.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че изказването на ответницата Е е в рамките на правомощието й по чл. 90 от Конституцията и не осъществява елементите на деликт. То представлява питане към министъра на културата и съдържа критични бележки към дейността на министъра, а името на В. И. се споменава само доколкото е необходимо обосноваване на твърденията с конкретни факти. Към изложените от въззивния съд съображения настоящата инстанция намира за необходимо да допълни, че не е налице и субективният елемент на чл. 45 ЗЗД – липсва както умисъл за разпространяване на клеветнически твърдения, така и небрежност. Относно съдържащите се в изказването на народната представителка обстоятелства, че е използван кран за демонтирането на мостчето, че демонтирането е извършено от наемателя на механата и ресторанта В. И. , че обществеността в Габрово е била възмутена от тези действия, че според габровци В. И. е приятел на министъра на културата и посегателството е извършено със закрилата на министъра – имало е разрешение за строителство на министъра на културата, но без становище на Националния институт по паметниците на културата, са събрани писмени и гласни доказателства. Видно от писмо № 6044/2007г. на НИПК Архитектурно- етнографският комплекс „Етъра” е със статут паметник на културата от национално значение, а мостчето „еднодръвка” е съставен елемент на комплекса. За демонтирането му не е извършена задължителната процедура по чл. 20 и чл. 21 ЗПКМ. В свидетелските показания на В. Т. се съдържат и данни за натиск върху комисията при проведения търг, спечелен от управляваното от ищеца В. И. дружество, които са се коментирали сред габровската общественост. Част от тези обстоятелства се съдържат и в приложените по делото публикации в местни печатни издания. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че народната представителка е действала виновно – умишлено или при небрежност, за разпространяване на клеветнически твърдения. Предвид възможностите, с които разполага народният представител за проверка на изнесената информация, очевидно ответницата е действала със съзнанието, че посочва обективни факти, в изпълнение на възложените й от избирателите задачи за защита на техните интереси.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответницата Е следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 700 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 04.12.2007г. по в.гр.д. № 1545/2006г. на Софийски градски съд, ІV „Д” с-в.
ОСЪЖДА В. С. И. от гр. С. да заплати на Е. И. М. – Б. от гр. С. сумата 700 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: