Решение №198 от 40297 по нак. дело №128/128 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
 
                                                     №    198
 
 
                      гр. София, 29  април 2010 година
 
                      В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
 
           Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
 
 
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                                                              ВЕРОНИКА ИМОВА
 
 
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието
на прокурор от ВКП –  РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 128/2010 г.
 
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Осъденият Й. В. А., чрез защитата си адв. И, иска възобновяване на производството по внохд№195/09 год., по което с решение №109/ 18.09.09 год. на Окръжен съд гр. В. е потвърдена присъда №354/03.06.2009 год. по нохд№395/09 год. на Районен съд гр. В., с която е признат за виновен в това, че на 06.12.2008 год. , в около 22,30 часа е управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. №ВН 80-72 ВК без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието, наложено му по административен ред, съгласно наказателно постановление №1470/08 год. влязло в сила на 17.07.08 год., поради което и на основание чл.343в, ал.2 НК, вр. с ал.1 НК, вр. с чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, ал.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът е постановил, на основание чл.68, ал.1 НК, осъденият А. да изтърпи и наказанието от три години лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от пет години, по влязлата в сила на 27.02.2004 год. присъда по нохд№695/02 год. на РС гр. В., при първоначален общ режим на изтърпяване наказанието.
Изтъкват се особено съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно чл.422, ал.1,т.5,вр. с чл.348, ал.1,т.2 НПК , допуснати при събирането и проверката на доказателствата : първоинстанционният съд изцяло е пренебрегнал предоставеното от осъденият като доказателство по делото – акт за раждане, издаден от Община -., от който е видно, че от рождението си до постановяване на присъдата, осъденият не е имал фамилно име ИВАНОВ; кредитираното удостоверение , издадено от Общината- гр. В. за извършена „техническа корекция“ на името на осъдения с фамилното име И. , не е извършвана; не е изискана и допусната по делото като писмено доказателство по искане на защитата справка от служба отговаря за документите за самоличност от МВР гр. В., издаван ли е на осъденият документ за самоличност с фамилно име И. По този начин , осъденият счита , че е ограничено правото му на защита да оспори и установи оспорените от него факти на обвинението относно авторството на деянието. Иска е възобновяване и отмяна на постановените съдебни актове.
Искането се поддържа и в съдебно заседание от явилият се лично в съдебно заседание осъден Й. В. А. и от защитата му адвокат И.
ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване производството по делото.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА осъденият А. иска възобновяване производството и повторното разглеждане на делото в инстанция по фактите.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази основанието и доводите в искането на осъдения и становището на прокурора от ВКП , и прие следното :
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като отговаря на формалните изисквания в закона за лицата ,оправомощени да го подават, предмета, срока и реда на подаването му пред ВКС, посочени в чл.419- чл. 424, ал.1 и ал.2 НПК .
Разгледано по същество , искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Не е допуснато посоченото основание за възобновяване на производството по делото, по чл.422, ал.,1,т.5,вр. с чл.348, ал.1,т.2 НПК.
Не намират фактическо правно основание твърденията на осъденият, че не е изяснена неговата самоличност в процеса. Не намират опора в доказателствата и твърденията , че всъщност, лицето което е установено да е извършило деянието и осъденият за това деяние, са лица с различна самоличност.
От писмените и гласни доказателствени източници е установена самоличността на подсъдимия.становено е , че той е извършител на инкриминираното деяние. Фактът за промяната на фамилното име на В. И. А. от „И. „ в „Ангелов” на 26.08.1996 година, правилно не се е отразил на изводите на съдилищата , че деецът е едно и също лице. Несъмнеността на идентичността му се крепи въз основа на данните в акта за раждане, сочещ рождената дата на лицето, което е с произход от родители – баща В майка Л с ЕГН: **********, каквито лични данни той е имал и преди промяната на името.
Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено върху проверката и оценката на показанията на свид. Георгиева и на две удостоверения за идентичност от служба „ГРАО”,при Община гр. В., в уверение на това , че подсъдимият е вписан в регистрите за гражданско състояние с фамилията „Ангелов” / спр. удостоверение №320/14.01.09 год. на Община В. и удостоверение за идентичност №10197/22.05.09 год. на МВР ОД Видин/. От тези писмени доказателства съдилищата са приели за установено, че фамилното име на подсъдимия В, с дата на раждане 23.08.1977 год., е претърпяло техническа поправка на 26.08.1996 година от фамилно име „Иванов”, с фамилно име „Ангелов”.
Неоснователно се твърди от защитата, че съдилищата не са разполагали с необходимия обем от доказателствени източници за изясняване самоличността на подсъдимия, а оттам и на дееца. Преценката за тази наличност не е дала основание на съдилищата за допускане и на други доказателства, които биха установили установени от събраните доказателства факти за самоличността на подсъдимия. Затова, този извод не ограничава правото на защита на осъдения, в качеството му на подсъдим по цитираните производства, на възражения срещу тезата на обвинението, с оспорване самоличността на дееца.
Изяснена е връзката на личността на осъденият В. И. А. , с авторството на деянието –управлението на лек автомобил „БМВ“ 318 И с ДК№ВН 80 72 ВК, без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от наказването му с НП № 1470/2008г. на Началника на РУ-МВР, по административен ред, за същото деяние. В тази насока са проверените за достоверност и оценени , според действителното им съдържание и в логическа връзка помежду им, показания на свидетелите М, А. Ц. Върбанов и Ц. С. Г. и данните от писмените доказателства. Свидетелят Върбанов е установил лично нарушението на А. , за което му е съставил АУАН.
При тези данни, с атакуваните съдебни актове не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по повод събирането, проверката и оценката на доказателствените източници.
Настоящият съдебен състав на ВКС , ІІІ н.о. приема, че липсва основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 ,вр. с чл.348, ал.1,т.2 НПК. Искането следва да се остави без уважение и поради това
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по внохд№195/09 год. на Окръжен съд гр. В., по което с решение №109/ 18.09.09 год. е потвърдена присъда №354/03.06.2009 год. по нохд№395/09 год. на Районен съд гр. В..
 
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top