Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр.София, 25.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 883/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 630 от 08.07.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 20.12.1997 год., постановено по гр.дело № 1057/1993 год. на СРС, 53 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. М. И., Ф. М. П. , заместена при условията на чл.120 ГПК/отм./ от Е. Е. П., А. М. И. , заместена при условията на чл.120 ГПК/отм./ от М. А. И. срещу Н. А. К., К. К. С., Б. К. К. , СО и МФ искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост и ревандикация на следния недвижим имот: апартамент в гр. С., на третия етаж в жилищната сграда на ул.”Г” № 14, състоящ се от три стаи, кухня, хол и сервизни помещения, ведно с прилежащите избени и тавански помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена.
Недоволни от въззивното решение са касаторите К. М. И., Е. Е. П.- Н. и М. А. И., всички от гр. С., представлявани от адвокат С от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради наличие на основанието по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано относно въпроса как следва да бъде даден отказа от наемателите за изкупуване тъй като извършената продажба от държавата чрез СГНС е в нарушение на нормативни актове понеже наследодателите на ответницата не са били наематели на процесния апартамент, освен това решението за това е подписано от заместник-председателя на ИК на СГНС, поради което го считат за нищожно с оглед условията на чл.7 ЗВСОНИ. Претендират за направените по делото разноски.
Процесуалният представител адв. Б поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
От ответниците по касация Н. А. К., К. К. С., Б. К. К., представлявани от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Процесуалните представители адвокат Ц адвокат М. Б. от Софийската адвокатска колегия поддържат оспорването на касационната жалба. Допълнително съображения излагат в писмена защита като претендират за сторените разноски по делото за каквито липсват данни да са направени пред настоящата инстанция.
Ответниците по касация – М. на ф. и С. о. -район „Т” не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел с оглед факта, че не е имало конкуренция с други лица за закупуване на имота, не би могло да се приеме, че партийното положение на приобретателя К. е мотивирало решаващия орган да го продаде на К. , в който смисъл писмените и гласни доказателства и данните от приложената преписка, от които се установява, че при обявяване на апартамента за продажба първо наемателите Г. са поканени да го закупят, но са отказали тъй като вече се били включили в строителство на друго жилище, а наемателят Х. също отказал да го закупи понеже било твърде голямо за един човек. Взето е предвид, че не са събрани доказателства относно служебното положение на купувача, поради което и това твърдение е неоснователно. Отчетено е, че от праводателката на ищците и тяхна майка Е, починала на 28.10.1967 год., с реше ние от 30.09.1948 год. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС са отчуждени пет апартамента, един от които е процесния, за което не е обезщетена и същият е продаден от държавата на наследодателите на ответниците К. А. К. с договор от 21.07.1958 год.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Исковата молба, подадена по чл.7 ЗВСОНИ на 02.02.1993 год. съдържа конкретно оплакване за нарушение на нормативни актове: „към момента на продажбата в жилището е имало наематели, които не са били поканени да го изкупят, последните не са дали съгласие той да бъде продаден”, което представлява основание и обосновава самостоятелен иск за възстановяване на собствеността, поради което правото на иск е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по съществуването на спорното материално право.
Всяко следващо изменение на иска чрез прибавяне на нови факти и обстоятелства е следвало да се извърши в рамките на преклузивния срок до 24.02.1993 год.
При постановяване на обжалваното решение е съобразена действащата нормативна уредба към момента на продажбата-Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, публикувана в „Д”, брой 39 от 1957 год., в чл.5, ал.2, на която няма предвидено изрично изискване наемателите да бъдат поканени да изкупят имота и след това той да бъде предлаган за продажба на трети лица както и даване на съгласие от страна на наемателите за тази продажба, а позоваването на чл.14 от същата е след посочения срок, поради което е преклудирано и не се дължи произнасяне по нищожността на продажбата тъй като договорът не е подписан от Председателя на ИК на СГНС.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените съдебни решения: № 752 от 18.11.1988 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния съд, свързано с приложението на чл.188, чл.189, ал.2, чл.207, б.”б” ГПК/отм./; решение № 1* от 22.10.1975 год. по гр.дело № 2659/1974 год. на І гражданско отделение на Върховния съд, свързано с производство по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, но във връзка с т.6 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (НПЖДЖФ) от 1967 год., която е последваща; решение № 1* от 06.07.1998 год. по гр.дело № 3459/1997 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК във връзка с чл.7 ЗВСОНИ и чл.116, ал.1 ГПК/отм./ за начина на приемане на ново основание /което вече е преклудирано/.
Решение № 21 от 03.01.2006 год. по адм.дело № 4639/2005 год. на І отделение на Върховния административен съд не следва да се обсъжда тъй като е постановено в административно производство.
Останалите три съдебни решения /не са посочени кои/ касаят и различна фактическа обстановка, свързана с приложението на НПЖДЖФ от 1967 год.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, постановено на 20.01.2009 год. по в.гр.дело № 1132/2006 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: