О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 18.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3109 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., подадена чрез пълномощника й адв. С. К., срещу решение № 179 от 18. 04. 2017 г. по в. гр. д. № 130/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1501 от 30. 11. 2016 г. по гр. д. № 6957/2015 г. на Русенския районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. С. К. срещу Я. В. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че Д. С. К. е собственик по давност на реална част с площ от 30, 47 кв.м. от УПИ V-555, в кв. 17 по плана на [населено място], общ. И., Р. област, отбелязана между точки от 1 до 10 на скицата на вещото лице, по протежение на северната имотна граница на УПИ V-555, в кв. 17, и е уважен предявеният от Я. В. Ц. против Д. С. К. насрещен иск по чл. 109 ЗС, като Д. С. К. е осъдена да премахне незаконно изградените в северната част на УПИ V-555 сгради – гараж и стопанска постройка. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, необоснованост на фактическите изводи и противоречие с материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Я. В. Ц., чрез пълномощника си адв. Е. Н. Д., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго такова, с което отхвърля предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че ищцата Д. К. не е придобила собствеността върху процесната реална част от спорния имот по давност, чрез упражнявано владение върху същия от 6. 08. 2002 г. /когато е подписан договор-споразумение между Ч. В. В., баща на Д. В., праводателка на ответницата Я. Ц., и Д. и К. К./ до предявяване на иска /26. 10. 2015 г./. Не е кредитирал показанията на ангажираните от ищцата свидетели Е. Г., С. К. Г. и В. С. В., които са подписали, в качеството на свидетели, и споразумението от 6. 08. 2002 г., и според които Ч. В. и Д. и К. К. се съгласили съпругът на Д. да построи гараж долепен до стената на къщата на Ч. В., като преди това разчисти мястото между къщата и имота на ищцата, което било буренясало и с нахвърляни камъни, и оправи улуците на къщата на Ч. В. за своя сметка, за да не тече вода и да не се задържа влага по стената на сградата. Мястото било отстъпено безвъзмездно от Ч. В. на семейството на ищцата, тъй като не го ползвал и с цел отводняване на спорната част от имота и къщата. Към този момент Ч. живеел в долните стаи на къщата, които били много влажни, непрекъснато се оплаквал, палел печка и през лятото. След построяване на гаража вече нямало влага. Лятото на 2003 г. строежът на гаража започнал и бил довършен 2004 г. До гаража била построена и стопанска постройка. След като имотът бил прехвърлен на М. Ц. през 2010 г., между последната и ищцата имало много добри отношения, които се влошили около 2015 г. Показанията на посочените трима свидетели не са кредитирани като недостоверни, по съображения, че подписът положен за „Разрешил:“ не е на Ч. В., който факт е установен от заключението на съдебно-графическата експертиза. Като не е кредитирал показанията на посочените свидетели, съдът е приел за недоказан доводът на ищцата за придобиване на собствеността върху спорната реална част от 35 кв.м. по давност.
Горните изводи са направени при следните доказателства: а/. договор-споразумение от 6. 08. 2002 г., подписан между Ч. В. В. и Д. и К. К., както и от свидетелите Е. Г., С. К. Г. и В. С. В.; б/. заключението на съдебно-графическата експертиза, според което подписът за „Разрешил:“ не е на Ч. В. и не може да се установи дали едно и също лице е положили подписите за „Разрешил“ и „Приели:“; устните разяснения на експерта за наличие на прилики, но и различия между подписа на Д. В. в нотариалния акт от 1997 г. и този на споразумението; в/. нотариален акт за дарение № 83/15. 12. 1997 г., с който Ч. В. дарява на дъщеря си Д. И. процесния имот; г/. нотариален акт за покупко-продажба № 32 от 21. 05. 2010 г., с който Д. В. продава на М. Ц., която купува имота в полза на дъщеря си Я. В. Ц., д/. заключението на съдебно-техническата експертиза, изобразяваща спорната част от имота и установяваща, че в случай на присъединяване на спорната реална площ от около 35 кв.м. от единия към другия имот, и двата имота ще отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за самостоятелни урегулирани имоти; е/. показанията на свидетелите на ответницата Д. В., Н. Г. и Р. П., според които след смъртта на Ч. /починал януари 2006 г./ била разрушена оградата между имота му и този на ищцата и били построени гараж и стопанска постройка, като на аероснимки гаражът се появил като видим обект едва 2010 г.; е/. показанията на свидетеля А. И., според които в края на лятото – началото на есента на 2010 г. бил изпратен с екип на „Енерго Про“, да отрежат дърво високо около 10 м., с диаметър 5-6 метра на най долните клони, при което внимавали да не счупят покрива на построения гараж, като клоните на дървото покривали покрива на гаража; ж/. показанията на свидетелите на ищцата, които, освен описаните по-горе факти, съдържат и твърдения за влошени отношения между Д. К. и свидетелите Н. Г. и Р. П.; з/. показанията на свидетелката П. Д., според които гаражът съществува отпреди повече от десет години /свидетелката разпитвана на 1. 07. 2016 г./.
Относно насрещния иск по чл. 109 ЗС е прието, че отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК налага извода, че спорното място е собственост на ответницата-ищца по насрещния иск, тъй като приемането на противното би довело до положение, при което спорната площ би се оказала ничия. Прието е, че след като строежът на гаража, навеса и стопанската постройка попадат в имота на ищцата по насрещния иск, то те пречат на собственика да упражнява пълноценно правата си.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК има формулирани няколко въпроса, един от които е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод. Твърди се разрешаване на така поставения въпрос в противоречие с решение № 154 от 24. 08. 2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 146 от 13. 11. 2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на ВКС, 1 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие е налице.
Основателен е доводът на жалбоподателката, че приемайки за недостоверни показанията на свидетелите Е. Г., С. К. Г. и В. С. В., съдът не е обсъдил и показанията на другите двама свидетели на ищцовата страна – П. Д. и А. И.. Основателно е и твърдението за необсъждане устните разяснения на вещото лице М. по допуснатата съдебно-графическа експертиза за установена прилика и различия между подписа на Д. В. в нотариалния акт от 1997 г. и подписа на Ч. В. в споразумението, както и на довода на ищцата, че е възможно Ч. В. да се е опитал да имитира подписа на дъщеря си – собственик на имота. Вярно е, че не е обсъден и представеният от ищцата снимков материал, предявен на част от свидетелите и обсъждан в показанията им. Вярно е, че не са обсъдени доводите на ищцата, поддържани в отговора на въззивната жалба, за недостоверност на показанията на свидетелите Р. П. и Д. В., поради вътрешни противоречия и несъответствия, изразяващи се в следното: първата била заявила, че последно посетила Ч. в имота преди същият да се разболее и да се установи в [населено място] при дъщеря си, което станало 2004 г., а същевременно била посочила, че постройките са изградени след 2006 г.; втората свидетелка заявила, че баща й живял в имота до средата на 2004 г., след което се преместил при нея в Р., че до смъртта на баща си посещавала имота само когато той живеел там /т.е. до 2004 г./, че забелязала постройките няколко месеца след покупко-продажбата, извършена 2010 г., а същевременно била посочила, че в периода 2004 г. – 2010 г. спорните постройки не са били изградени. Вярно е, че не е обсъден и доводът за недостоверност на показанията на свидетеля Н. Г., тъй като същият излага информация за незаснемане на гаража на аероснимки до 2010 г. при неясен снимков материал и при установения факт, че до 2010 г. гаражът се намирал под голямо дърво с височина 10 м. и диаметър на короната 6-7 метра в най-широката част.
Тези действия на въззивния съд не съответстват на приетото в цитираните по-горе решения на ВКС, според които въззивният съд е длъжен да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, като посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да разгледа всички въведени от страните доводи и възражения, относими към спорното право.
По така посочения въпрос са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение изцяло – както по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, така и по насрещния иск по чл. 109 ЗС, тъй като с двата иска са противопоставени и предявени за защита права на изключителна собственост на ищцата и ответницата върху една и съща реална част от имот, като установяването на едното право на собственост изключва съществуването и на другото върху същата реална част от имота.
По останалите въпроси не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 179 от 18. 04. 2017 г. по в. гр. д. № 130/2017 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Д. С. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: