Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 199/30.09.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав докладчика съдия Геника Михайлова разгледа ч. гр. д. № 4112 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 282 ГПК.
Касаторът Д. П. Н. иска Върховният касационен съд да спре изпълнението на решение № 1271/ 20.06.2016 г. по гр. д. № 1276/ 2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след изменение на първоинстанционното решение на основание чл. 108 ЗС касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма] площ от 836 кв. м., представляваща реална част от един имот по плана на [населено място], местността НИЗ „Изток-къро“, п. з. „Г., с площ на целия имот от 7 387 кв. м., а на основание чл. 109 ЗС касаторът е осъден да премахне частта от оградата от западната и южната част на имота.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира искането допустимо. То има за предмет осъдителните части от въззивното решение, на които законът признава право на предварително изпълнение (чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК), но изключва суспензивния ефект на касационната жалба (чл. 282, ал. 1 ГПК). Искането изхожда от легитимирана страна – осъденият касатор. Негов е интересът от упражненото право. Следователно съдът е длъжен да разгледа молбата по същество.
Чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК обуславя правото на спиране на осъдителното въззивно решение относно вещни права от извършването на надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в полза на взискателя върху имуществото на касатора на стойност, равна на обжалваемия интерес. Обжалваемият интерес е равен на цената на осъдителните искове, уважени с въззивното решение. Определен според правилото на чл. 69, т. 2 ГПК и според площта на реалната част от имота, за която исковете са уважени, той възлиза на сумата 25 340. 83 лв. = (836 кв. м. : 7 387 кв. м.) х 223 914. 70 лв. Следователно изпълнението на осъдителното въззивно решение следва да се спре, ако касаторът извърши обезпечението.
При тези мотиви, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
Указва на касатора в 2-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на сумата 25 340. 83 лв. или за друго обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ГПК, извършено в полза на [фирма].
След представянето на доказателствата делото да се докладва, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: