О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
Гр.С., 30.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 29.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 306/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ПМ В. Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3395/18.10.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 4433/2017 г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение № 2118/30.03.2017 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав по т.д.№ 9462/2012 г. С първоинстанционното определение, на основание чл.248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като ПМ В. Е. е осъдено да заплати на Д.А.М. АД сумата от 16 025 лв. – платена държавна такса по предявените обратни искове.
Частната касационна жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Тя съдържа оплаквания, че въззивното определение е неправилно, т.к. в решението липсва произнасяне по предявените евентуални искове и съответно разноските по същите не подлежат на възстановяване от страна на ищеца. Цитираната от инстанциите съдебна практика е неотносима към настоящия казус, освен това и евентуалните искове, и привличането на трето лице в процеса са били недопустими. Моли се обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени.
С допълнителна молба жалбоподателят моли касационно обжалване на определението на САС да бъде допуснато по въпроса – следва ли да бъдат присъждани съдебни разноски в полза на ответник, предявил евентуален иск против трето лице в процеса, при положение, че няма произнасяне на съда по този евентуален иск. Твърди се, че отговорът на въпроса ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото по него няма съдебна практика.
Против частната касационна жалба писмен отговор е подал ответникът – Д.А.М. АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, със становище, че обжалваното определение е правилно, за което излага подробни доводи. Претендира разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Решаващите мотиви, с които е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК за изменение на решението и осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 15 025 лв. са, че в това производство ответникът Д.А.М. АД е привлякъл трето лице помагач и е предявил против него обратен иск, приет за разглеждане от съда. За тази цел е внесъл държавна такса по обратните искове в размер на 16 025 лв. Право на ответника е да прецени как ще организира защитата си в процеса, вкл. и чрез предявяване на обратен иск. При отхвърляне на първоначалния иск отговорността на ищеца обхваща всички реално направени разноски от ответника, свързани с неговата защита, а в тях се включват и тези във връзка с предявения обратен иск. В този смисъл съдът се е позовал на практиката на ВКС по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, обективирана в определение № 832/28.09.2012 г. по т.д.№ 153/2012 г. на ІІ ТО.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационна проверка. Разрешението, дадено с цитираната съдебна практика по чл.274 ал.3 ГПК – задължителна за съдилищата към момента на постановяване на определението, споделяна и от настоящия съдебен състав, обхваща и е приложима и в случаите, когато производството не е прекратено поради отказ и оттегляне на исковата молба, а е постановено решение по съществото на спора, с което обаче искът е отхвърлен. Този извод следва недвусмислено от съпоставката на нормите на чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК /първата касаеща правото на ответника на разноски при отхвърляне на иска, а втората – при прекратяване на делото/. Поради това не са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация, на които жалбоподателят се позовава.
С оглед резултата от спора, в полза на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за защитата му пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, надлежно доказани с представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3395/18.10.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 4433/2017 г. на САС, ТО, 13 състав.
ОСЪЖДА ПМ В. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д.А.М. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 200 /двеста/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: