3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
С., 04,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Никола Хитров
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 923 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. стил ООД-П. против определение № 1324/20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 942/2010 г. на П. АС, с което се потвърждава определение № 1839/25.06.2010 г. по гр.д. № 1800/2010 г. на П. ОС, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения инцидентен установителн иск срещу И. ООД и П. Б., след отделянето му от гр.д. № 694/2010 г. на П. ОС.
Всеки от ответниците по частната касационна жалба И. ООД-П. и П. Б. е подал отговор, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че по същество същата е неоснователна, като претендират за разноски.
След изрично дадените указания, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос-дали чрез предявения ИУИ се търси установяване на факт или на търговско правоотношение, както и по процесуалноправен въпрос-следва ли при неяснота относно предмета на ИУИ, да се остави исковата молба без движение с указание ищеца да поясни петитума, да уточни какво се цели. Твърди се, че по чл.280,ал.1,т.1 ГПК определението било в противоречие с практиката на ВКС-ТР 1/2001 ОСГК и др., както и с опр.№ 7/8.01.2010 г. по ч.т.д. № 780/2000 г на ІІ т.о., а по чл.280,ал.1,т.3 ГПК “определението за разглеждане на ИУИ в отделно производство, без наличието на др.доказателства, и при наличието на неясен петитум е значим, а еднаквото и точно прилагане на закона при разрешаването му е от значение за развитие на правото.”
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
В случая, формулираният материалноправен въпрос всъщност е фактически, защото конкретния отговор на въпроса какво се търси с предявения ИУИ, т.е. за неговия предмет, се определя от конкретното съдържание на обстоятелствената част и петитума на предявения ИУИ.
Твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК, не е налице. Съгласно т.4 ТР 1/2001 ОСГК, съдът дава указания за отстраняване нередовности на исковата молба по отношение на нейните реквизити и приложения, но не и по тяхното смислово съдържание, което се определя от волята на ищеца. Представеното определение на ВКС касае друг въпрос-този за приложение на п.2,ал.1 ПЗР ГПК.
Формулираният процесуалноправен въпрос е част от друго определение № 1790/17.06.2010 г. по гр.д. № 694/2010 г. на П. ОС, което не е процесно.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК , поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1324/20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 942/2010 г. на П. АС.
Осъжда В. стил ООД-П. да заплати на И. ООД-П. и П. В. Б. от П. на всеки по 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: