Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.София, 22.07.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1853/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. Х., представляван от адв. К. Г., срещу въззивно решение № 2115/18.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1737/2013 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация В. Д. Х., чрез адв. Х. К., е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, чрез адв. Р. Н., че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: за задължението на въззивния съд да прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, както и да обсъди доводите на страните; за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; как се разпределя тежестта на доказване между насрещните страни, както и по въпроса кои са релевантните факти по иска за разваляне поради неизпълнение, на договор за издръжка и гледане.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 87,ал. 3 ЗЗД от И. Д. Х. за разваляне на договор от 14.05.2008 г., с който наследодателят на страните Д. И. Х. е прехвърлил недвижим имот срещу задължение за грижи и издръжка, получени до момента и дължими за в бъдеще.
Софийският апелативен съд, като отменил частично решението на Софийски градски съд, отхвърлил иска до размера на 2/6 ид.ч. от прехвърленото право по алеаторния договор. За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че ответникът В. Х., като приобретател по алеаторния договор, е изпълнявал точно поетите по него задължения, както за периода до сключването му, така и след смъртта на прехвърлителя. Посочил е, че личният елемент – личността на длъжника, има съществено значение за сключването на такъв вид договор и е толкова силен, че е в състояние да преодолее изискването на закона за равенство на престациите, изразени в съотношението между числената стойност на прехвърления имот и сбора от разходваните парични средства за изпълнение на поетите задължения. Посочил е още, че по делото има данни, че прехвърлителят, и след ампутацията на единия крак, е бил в добро общо състояние, включително с добър психически и неврологичен статус, което значи че сам е бил способен да квалифицира дали действията на длъжника представляват виновно неизпълнение на договорните задължения и, в този случай, да се възползва от възможността сам да предяви иск за разваляне но договора. Вместо това, искът бил предявен от наследник по закон, с твърдения за пълно и виновно неизпълнение на задълженията по сделката от страна на ответника и с желание да ревизира волята на своя наследодател.
По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 26/2009 г. ІІ ГО ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г. Обобщен отговорът е, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като «издръжка и гледане», издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.
В противоречие с дадения отговор, въззивният съд намерил, че има изискване за равенство на престациите, изразяващо се в съотношението между числената стойност на прехвърления имот и сбора от разходваните парични средства за изпълнение на поетите задължения. Договрът е алеаторен, а при този вид договори не се прилага принципът за еквивалентност на престациите – по общо правило едната от страните не знае точния размер на задължението си или на вземането си. Личният елемент е действително много силен при сключване на подобен вид договори, но няма отношение към равенството на престациите, а квалифицира като незаместимо поетото по алеаторния договор задължение за гледане и издръжка. От това следва, че кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение, предоставено му от трето лице, ако няма постигната подобна уговорка между съконтрахентите. И без изрична клауза в договора, ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез трето лице и кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от отговорност.
За да се отговори на въпроса кои са релевантните факти по иска за разваляне, поради неизпълнение, на договор за издръжка и гледане, следва да се изясни, че съдът, тълкувайки волята на страните, трябва да определи обема на договрните задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението.
Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира.
Неизпълнението – пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. В този смисъл, бездействието на приобретателя да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеоторната престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но нито освобождава ответника от задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства за пълно и точно изпълнение.
В противоречие с дадения отговор, въззивният съд е приел, че приобретателят сам е бил способен да квалифицира дали действията на длъжника представляват виновно неизпълнение на договорните задължения и, в този случай, да се възползва от възможността сам да предяви иск за разваляне но договора. Вместо това, искът бил предявен от наследник по закон, с твърдения за пълно и виновно неизпълнение на задълженията по сделката от страна на ответника, с което ревизирал волята на своя наследодател. Както е изяснено и в ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора – прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
В случая, страните са сочили и съдът е допуснал и обсъждал факти и обстоятелства, имащи отношение към престацията на приобретателя, дадена преди сключване на договора за издръжка и гледане, които са ирелевантни по иска за разваляне поради неизпълнение на алеаторното задължение. Както е изяснено в решение № 327/25.02.2015 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1205/2014 г., при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжка до датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще), кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора, само, ако по надлежен ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част – за установяване на същата.
По въпроса как се разпределя тежестта на доказване между насрещните страни по иск за разваляне на договор, с който се прехвърля имущество срещу грижи и издръжка, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, напълно споделена и от настоящия съдебен състав – ищецът следва да установи по пътя на пълно главно доказаване наличе на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, съответно фактите, обосноваващи материално правоприемство между съконтрахентите и страните по делото – напр., че ищецът е наследник на прехвърлителя по договора, съответно, че ответникът е наследник на приобретател по договора. В този смисъл, ищецът не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнени в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформацията на задължението.
В обжалваното решение, въззивният съд, в противоречие с разясненията, дадени по реда на чл. 290 ГПК в решение № 441/2011 г. ІV ГО ВКС по гр.д. № 1857/2010 г. и решение № 216/04.01.2011 г. на ІІ т.о. ВКС по т.д. № 87/2010 г., не е преценил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, от значение за спора, както и не е обсъдил всички доводи на страните.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна и следва да се произнесе по основателността на иска, доколкото не е необходимо повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че И. Д. Х. и В. Д. Х. са братя. Техният баща Д. И. Х. прехвърлил на В. Х. своите 4/6 ид.м. от недвижим имот срещу предоставени грижи и издръжка за минал период, както и срещу задължение да поеме и за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, необходимите грижи за здравето му и една сносна издръжка в рамките на обичайната за възрастта му докато е жив, лично или чрез трети лица. Прехвърлителят е запазил за себе си правото на ползване върху прехвърления имот – апартамент в [населено място],[жк], с площ от 86,15 кв.м., до смъртта си. Договорът е сключен на 14.05.2008 г. Прехвърлителят е починал на 26.12.2009 г.
Синът И. Д. Х., като наследник, е легитимиран да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение, до размера на наследствения си дял – ? от наследството или 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, прехвърлен с договора. Исковото производство е висящо пред Върховния касационен съд именно в този обем по иска на И. Х. против приобретателя В. Х..
Както стана ясно от дадените по-горе отговори на правните въпроси, по така предявения иск, релевантен за изпълнението на приобретателя по договора е периодът 14.05.2008 г. – 26.12.2009 г. Как, в какъв обем и колко често е престирал грижи и издръжка В. Х. преди това, е от значение евентуално за установяване обема на уговорената алеаторна престация – доколко, при липса изрични клаузи в договора и на промяна в състоянието и нуждите на прехвърлителя, той е очаквал да получи грижи и издръжка съобразно вече предлаганата му преди това. Неустановяване на предоставяни грижи и издръжка за времето преди сключване на договора обаче не може да бъде основание за развалянето му, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Доводите и възраженията на двете страни по спора, в тази връзка, са неотносими.
Видно от клаузите в договора, страните са се споразумели приобретателят да престира лично или чрез трети лица грижа, гледане и издръжка в рамките на обичайната за възрастта му. Няма спор между страните по делото, а и от епикриза, протокол на медицинска комисия и заключение на съдебномедицинска експертиза, се установява, че от преди сключване на договора, прехвърлителят Д. Х. е бил с ампутиран ляв долен крайник на ниво бедро (януари 2008 г.), бил е изписан е на 04.02.2008 г., придвижвайки се с помощни средства, като поне в продължение на още един месец не е могъл да се обслужва сам. Преместил се е да живее от своя апартамент – на петия етаж в сградата, в жилището на В. Х. – на първия етаж в същата сграда. Занимавал се е с есперантистика, ползвал е активно интернет, като си е служил с техника, осигурена от В. Х.. От преди сключване на договора В. Х. е превеждал суми, с които да подпомага издръжката на баща си, а също така е погасявал задълженията му за ток, вода, парно, телефон, интернет.
При съвкупна преценка на договорните клаузи, здравословното състояние на прехвърлителя и установените от преди това отношения с В. Х., съдът приема, че последният е имал задължение да полага натурална грижа за Д. Х., като му обезпечава и необходимата ежедневна помощ в домакинството, хигиена, храна, както и да осигурява адекватно лечение и прием на медикаменти; да го издържа, като сам погасява или осигурява средства за консумативи, продукти, дрехи, обичайни интереси, за лечение. Изпълнението следва да е ежедневно, постоянно, като може да се престира лично или чрез трето лице. Издръжката и другите средства, необходими за осигуряване на гледането от трето лице, е допустимо да се предлагат от приобретателя в пари.
Видно от писмените доказателства, издадени от [фирма], В. Х. е погасявал чрез своя разплащателна сметка всички разходи за консумативи на Д. Х. – вода, електрическа и топлинна енергия, телефон и интернет, през време на целия период на действие на алеаторния договор.
Към датата на сключване на договора Д. Х. се е нуждаел от помощ в домакинството и организация на домашната среда, отговаряща на здравословното му състояние. Още преди това, сам прехвърлителят се е преместил в ремонтирания апартамент на В. Х., което значи, доколкото друго не следва от изрично записаното в договора и от нововъзникнали обстоятелства след това, че е налице изпълнение на алеаторния договор относно местоживеенето на Д. Х.. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че апартаментът на първия етаж е бил та по-достъпно и комуникативно място в сградата, която е без асансьор; В. Х. го обезопасил, направил го удобен за ползване от затруднения в придвижването Д. Х., с осигурена проходимост ; до всички помещения, включително санитарните, с инвалидна количка; на 14.05.2008 г. – денят на сключване на договора, имотът е бил снабден и със сигнално-охранителна техника. В. Х. е осигурил интернет връзка, която е давала възможност на Д. Х. да продължава заниманията си. Жилището е било оборудвано с нова домакинска техника – пералня, сушилня, микрновълнова фурна, кухненски робот, прахосмукачка. От показанията на свидетеля К. Т. Ф. се установява, че преди смъртта на С. Х. през 1999 г. – съпруга на Д. Х. и майка на страните по делото, както и преди 2007 г., когато свидетелката е имала непосредствени впечатления върху имотите на първия и петия етаж, последният е бил в много лошо състояние, нехигиеничен, не добре организиран. Според заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, към месец май 2011 г. същият имот е бил в много лошо състояние, с петна от мухъл, повредена подова настилка, стара дървена дограма. Това заключение е оспорено от ищеца и съдът е допуснал повторно заключение, като е възложил същата задача на друг експерт. Според второто заключение, при огледа на 24.01.2012 г., е било установено, че жилището на петия етаж е годно за обитаване, с износена ламперия, дограма и настилки, но в добро състояние, като се нуждае от ремонт. Съставът на Върховния касационен съд намира, че към релевантните периоди – февруари и май 2008 г. и след това, при всички положения, жилището на първия етаж, в което е бил преместен Д. Х., е било по-хигиенично, ремонтирано, по-добре обзаведено и по-подходящо за ползване от жилището на петия, последен етаж в сградата. Свидетелката М. Х., дъщеря на ищеца, установява, че преместването е било извършено със съгласието на дядо й. Изразява мнение, че това не е било удачно по съображения, че е следвало да живее в обичайната среда, в която бил свикнал. Свидетелските показания са доказателствено средство относно установените факти и обстоятелства от свидетеля, не и относно неговите становища и мнения. От друга страна, изразената от свидетелката М. Х. позиция е в противоречие с установеното по-горе относно състоянието на имотите и изискванията към жилището, което е трябвало да обитава Д. Х. с оглед обезпечаване на специалните му нужди. Сам Д. Х., като е сключил договора през месец май 2008 г., е приел, че с всички действия до момента, което включва и преместването му в жилището на първия етаж, Владимир Х. е полагал грижил за него и му е предоставял нужната издръжка. След като не е поставил условие в договора, свързан с местоживеенето му, следва да се приеме, че желанието му е било да остане в имота на първия етаж. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че след май 2008 г. не са настъпили и нови обстоятелства, налагащи с оглед пълното и точно изпълнение на задълженията за полагане на грижи спрямо Д. Х., той да бъде преместен отново в имота на петия етаж.
Няма съмнение, че Д. Х. е имал нужда от помощ в ежедневието след ампутацията на крака – за почистване, пазаруване, готвене, придвижване, като за определен период от време не е можел сам да се обгрижва, поради което е бил подпомаган от трето лице – още от преди сключване на договора. Сам ищецът твърди в исковата молба, че веднага след ампутацията и след това, баща му е бил обгрижван от медицинска сестра. Това се установява и от обясненията на свидетелката К. Т. Ф., съсед на Д. Х., която има непосредствени впечатления и чиито показания съдът цени като непредубедени, непротиворечиви и обективно, убедително депозирани. Свидетелката сочи, че две жени са се сменили последователно като гледачки. Без значение е дали свидетелката Алтова или друго лице се е грижило за бащата, след като се приема, че такава грижа е осъществявана и тя не би могла да бъде друга, с оглед естеството си, освен ежедневна. Ищецът И. Х. не твърди той да е ангажирал, съответно да е плащал възнаграждението на медицинската сестра. Свидетелката М. Х. сочи, че тя и баща й И. Х. посещавали и подпомагали дядо й, но освен, че показанията й съдът цени като предубедени и противоречиви, те не установяват поемане на ежедневната грижа, нужна на Д. Х., осигурявана му от третото, наето лице. Спорен е, следователно, единствено въпросът кой е плащал и с какви средства възнаграждението на болногледачите. От представените доказателства за доходите на прехвърлителя Д. Х. от пенсия – между 636–693 лв. през процесния период, съдът приема, че той не би могъл да покрива с нея ежедневните си разходи, възнаграждението за болногледач и медицинско лечение. При анализ на всички данни и доказателства, настоящата инстанция приема, че дори той лично да е плащал на третото лице, е било със средства, осигурени му от В. Х.. На този извод сочи и анализът на писмените доказателства за получавани доходи от наем и парична издръжка. Между страните не е спорно и от представените писмени договори по делото се установява, че имотът, прехвърлен от Д. Х., след преместването му в жилището на първия етаж, е бил отдаден под наем, като преди това, В. Х. е извършил козметичен ремонт. Наемната цена е изцяло получавана и разходвана от баща му Д. Х.. Видно от разписки, издадени на 01.05.2008 г., 11.08.2008 г., 11.11.2008 г., 20.04.2009 г., 04.08.2009 г., 04.12.2009 г. от Д. Х., той е получавал месечния наем за имота в размер на 500 лв., както и допълнителна парична издръжка от В. Х. – по 350 лв. за всеки месец, считано от май 2008 г. до декември 2009 г. или общо по 850 лв. месечно Автентичността на разписките е оспорена, но видно от заключението на съдебнографологичната експертиза, документите са подписани от Д. Х. и съдът ги приема за верни.
От показанията на свидетелката Ф., също така, се установява, че през голяма част от 2008 г. В. Х. е бил в България, като непосредствено е полагал грижи за баща си; научил се да му бие инжекции с инсулин. Идвал е и през 2009 г., когато също лично се е грижил за Д. Х.. През 2008 г. В. Х. е придружил баща си на почивка в имота си в Св. В., а през 2009 г. е осигурил придружител за едномесечен престой на Д. Х. на същото място.
Съдът намира, че полаганите грижи за Д. Х. са били адекватни и той не е страдал от липса на средства, което се потвърждава от установеното му състояние при приема в Болницата за протезиране – Горна Баня. Видно от писмените доказателства, на 14.11.2008 г. е констатирано добро общо състояние, психически и неврологичен статус в норма, крайници без отоци, добре оформен ампутационен чукан. Изписан е на 27.11.2008 г. с подобрение, обучен да ходи с направената протеза на левия крак при ограничен режим на физическо натоварване.
Свидетелката Л. С.-П. няма непосредствени впечатления след 2007 г. за състоянието на Д. Х., начина му на живот, кой непосредствено го е обгрижвал; свидетелства за обстоятелства, станали й известни от ищеца И. Х. и дъщеря му М. Х. – че са се грижили за Д. Х., помагали в домакинството, изпълнявали поръчки за пазарене, съдействали с парични средства. М. Х. също твърди, че е посещавала Д. Х., ушила му пердета за новото жилище, помагала при пазаруване. Дори да се приемат за достоверни тези показания, те не изключват установеното пълно, ежедневно и точно изпълнение на алеаторните задължения от В. Х. според уговорения по договора обем. Това, че синът И. Х. и внучката М. Х. са проявявали интерес към Д. Х., посещавали са го, полагали са грижи за него и те са били приемани, е нормално с оглед съществуващата между тях родствена връзка. Тези им действия не са били обусловени от допуснато неизпълнение от страна на длъжника В. Х., а е било израз на поддържаните добри взаимоотношения и уважение към родителя.
В заключение, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Крайният извод на въззивния съд съвпада с резултата по спора, поради което, като краен резултат, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, макар и по други съображения.
Тежестта на разноските за инстанцията следва да се разпредели според окончателното разрешение по материалноправния спор. Касаторът (ищец) следва да заплати на насрещната страна сторените в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски – 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение за представителство от един адвокат, установено с писмен договор.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2115/18.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1737/2013 г.
ОСЪЖДА И. Д. Х. да заплати на В. Д. Х. сумата в размер на 2000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: