4
решение по гр.д. №2893/15 ВКС,Второ т.о.
Решение
№20
гр. София,04.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 януари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2893/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М. П. И. [ЕГН] срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на решение от 26.09.2014 г. по в. а.дело №3804/2014г.по описа на АС „Арбитър Юстициариум”С.-гр.София, В ЧАСТТА, с която М. П. И. е осъден да заплати солидарно заедно с Г. К. Й. сумата от 2 330,22 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, както и арбитражните разноски на ищеца [фирма] .
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца по настоящото дело, че не е обвързан от арбитражното споразумение, което е част от общите условия /ОУ/ на договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № [ЕГН] сключен на 03.04.2013 г., тъй като не му е връчен препис от тези ОУ в качеството му на солидарно отговорен длъжник по този договор наред с кредитополучателя Г. К. Й.. Твърди се също,че самата арбитражна клауза е нищожна, доколкото съдържа уговорка за арбитраж ad hoc, която възможност била отречена с решение на К. за промяна на съответните уговорки в ОУ на договорите за револвиращ заем /ДРЗ/ на физическите лица. Като последващо основание се сочи, че ищецът по настоящия иск-ответник в арбитражното производство не е бил надлежно уведомен за образуване на арбитражното производство срещу него , не е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея и не е бил призован за проведеното заседание по арбитражното дело.
Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира М. П. И. е осъден да заплати на ищеца [фирма] солидарно с Г. К. Й. сумата от 2 330,22 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, както и арбитражните разноски.
По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното:
Налице е арбитражна клауза обвързваща страните и обосноваваща компетентността на арбитражния орган да разгледа подигнатия пред него спор . Ищецът по настоящия иск М. П. И. е подписал договора в качеството си на солидарен длъжник, заедно с кредитополучателя и се е запознал с неговото съдържание, включително и с уговорката, че съответните ОУ са неразделна част от самия договор, като е заявил , че се е запознал със същите и ги приема. Съгласно чл.13.1 от ОУ на кредитодателя към договор за револвиращ заем на ФЛ се предвижда компетентност по всички спорове, произтичащи от или във връзка с този договор на институционален арбитраж– АС към „Арбитър Юстициариум”С. , който е и разгледал настоящия спор. Ето защо, оплакванията на ищеца, че не е обвързан от арбитражното споразумение, което е част от общите условия /ОУ/ на договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № [ЕГН] сключен на 03.04.2013 г., тъй като не му е връчен препис от тези ОУ в качеството му на солидарно отговорен длъжник по този договор наред с кредитополучателя Г. К. Й. и че самата арбитражна клауза е нищожна, доколкото съдържа уговорка за арбитраж ad hoc, която възможност била отречена с решение на К. с промяна на съответните уговорки в ОУ на ДРЗ на физическите лица са неоснователни.
Не може да се приеме фингирано, по смисъла на чл.13 ал.4 от ОУ, връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство и на ИМ с приложенията, доколкото подобна уговорка цели дерогиране на законовата разпоредба на чл.31 ЗМТА във връзка с чл.27 ЗМТА, които норми са императивни по своя характер. Същите изискват редовна ИМ и нейното реално връчване на ответника, както и действителното уведомяване на последния за насроченото на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В последния случай, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и изричната практика на ВКС по приложението на чл.31 ЗМТА- Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 97 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 870/2011 г., II т. о., ТК., Решение по т.д. № 3126/2014 г. на ТК на ВКС и по т.д.1605/2014 на ТК на ВКС и други.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.4 ЗМТА по отношение на ищеца и в съответната част се явява основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 555 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 105 лева и 450 лева, платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените пълномощно и договор за процесуално представителство в настоящото производство.
Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.09.2014 г. по в. а.дело №3804/2014г.по описа на АС „Арбитър Юстициариум”С.-гр.София, В ЧАСТТА, с която М. П. И. е осъден да заплати солидарно, заедно с Г. К. Й. на ищеца [фирма] сумата от 2 330,22 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, както и арбитражните разноски.
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на М. П. И. [ЕГН] сумата от 555 лева-разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: