О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
Гр. София, 11.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 512/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния й пълномощник ю.к. Д., против решение № 109 от 22.10.2015 г. по в. т. д. № 231/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговско отделение. С него, след отмяна на решение № 133/14.04.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от касатора срещу Л. Е. [населено място] искове за заплащане, на основание чл. 59 и чл.86 ЗЗД, на сумите: 29 601.60 лв. – обезщетение за ползване на собствения на общината имот № 019058, представляващ нива от 211.440 дка, III категория в м. Гьотвердията, землище [населено място], за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г., както и 1 145.24 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2014 г. до 03.07.2014 г., като общината е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 2 770 лв. и 615 лв. за двете инстанции.
В касационната жалба се излага, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на такова по същество, с което исковете да бъдат уважени, по подробно изложени съображения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. При проведено успешно доказване на всички предпоставки по иска по чл.59 ЗЗД, според закона и практиката на ВКС, налице ли са други основания за отхвърляне на иска като неоснователен; 2. Допустимо ли е съдът по своя воля да ограничава проверката си, като се произнесе само досежно наличието на предпоставката /обогатяването и обедняването/ да произтичат от един и същи факт или следва да провери дали обедняването и обогатяването, макар и стоящи в неразривна връзка, без тя да е необходима, да произтичат от няколко общи факта; 3. Необходимо ли е съдът да посочва изрично от кои факти следва да произтича обогатяването и обедняването още в доклада по делото, респективно в мотивите на решението; 4. Каква трябва да бъде връзката между отделните факти, може ли да е достатъчна и житейска връзка. От какво следва да се ръководи съдът при тази преценка; 5. Отнемане на правото на защита на основание чл.59 ЗЗД, чрез поставяне в невъзможност то да бъде упражнено по друг начин, представлява ли отказ от защита, когато не се желае и не се цели прекъсване на ползването, а само разместване на адресата, спрямо който се престира; 6. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, следва ли съдът да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Поддържа се наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, т.5 – по въпросите, свързани с неоснователното обогатяване; ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19 – по процесуалноправните въпроси, както и с конкретни цитирани и приложени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. Е., чрез процесуалния пълномощник адв. Т., с писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, а по същество счита жалбата за неоснователна.
Третото лице – помагач на ответника С. Училищно настоятелство на ОУ Х. Б. и ЦДГ – [населено място] не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изразеното от страните по предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е направил следните изводи: Ищецът – настоящ касатор е собственик на имота, по отношение на който претендира обезщетение, тъй като: земеделският имот е бил възстановен в полза а ОУ Х. Б. [населено място], с решение на ПК [населено място] от 1999 г. и въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне; през 2003 г. училището е било закрито със заповед на Министъра на образованието и науката, като имуществото му е станало общинска собственост; въпреки закриването му, в началото на 2005 г. в полза на Училищното настоятелство е бил извършен въвод във владение от ОСЗГ; на 17.03.2005 г. по отношение на имота е сключен договор за аренда с арендодател – Училищно настоятелство на ОУ Х. Б. и ЦДГ – [населено място] и арендатор – Л. Е.; с решение на МС на РБ от 30.04.2010 г. [населено място] е отделено от [община] и е присъединено към [община], като с Указ № 121 на Президента на РБ са утвърдени новите граници между двете общини; през 2013 г. е съставен акт за общинска собственост в полза на [община], а с писмо от 12.02.2014 г. общината е отправила покана до ответното дружество за възстановяване държането на имота и заплащане на парично обезщетение. За неоснователно е счетено възражението на ответната страна, че имотът не е бил предаден с приемо-предавателен протокол между двете общини, както и че ответникът не е знаел за настъпилата промяна. Съдът обаче е намерил, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не произтичат от един и същи факт, т. к. независимо, че договорът за аренда е сключен с несобственик, той е бил изпълняван от ответника, който е заплащал редовно арендните вноски на арендодателя. [община] не се е противопоставила на това ползване след узнаването за него /писмо от 02.07.2010 г. от ответника до ищеца за изграждане на система за капково напояване/. Съдът е приел при тези данни, че имотът не е бил в държане нито на [община], нито на [община], а ответникът го е ползвал на договорно основание, което е достатъчно за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД против него.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От значение за изхода по спора, съобразно основното изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, са формулираните въпроси, свързани с преценката за наличие на материалноправните предпоставки на неоснователното обогатяване по общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, изяснени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, т.5, а именно необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт или обща група от факти. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на решението с тази задължителна практика, както и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение по гр.д.№ 6203/2013 г. на ГК, IV ГО, решение по гр.д.№ 6541/2013 г. на ГК, III ГО, решение по гр. д.№ 119/2015 г. на ГК, IV ГО и др./.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 109 от 22.10.2015 г. по в. т. д. № 231/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасяне на дължимата за касационното обжалване държавна такса в размер на 615 лв. по съответната сметка на Върховния касационен съд, като при неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ ТО при ТК на ВКС, след изпълнение на дадените указания по редовността на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.