2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 11 юни 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2059 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1724/26.04.2018 г., подадена от ответника по делото [фирма] срещу решение № 19/19.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 22/2018 г. на Разградския окръжен съд.
Видно от съдържанието и петитума на касационната жалба, въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 315/26.10.2017 г., допълнено с решение № 4560/30.11.2017 г., постановени по гр. дело № 804/2017 г. на Разградския районен съд, е уважен частично, предявеният от А. Х. Я. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 215 от КТ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 1 972.77 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за месеците декември 2016 г., януари и февруари 2017 г., ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение на ищеца с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира последната за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от исковата молба, протоколното определение от 29.09.2017 г. на първоинстанционния съд, с което е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение размера на иска по чл. 215 от КТ, и мотивите към решенията на двете съдебни инстанции, обжалваната част от въззивното решение, срещу която е подадена касационната жалба, е постановена по иск за обезщетение по трудово правоотношение, който иск е с цена 3 238.80 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, в тази негова част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, претендираните с отговора на същата и направени от последния, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 1724/26.04.2018 г., подадена от [фирма] срещу решение № 19/19.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 22/2018 г. на Разградския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2059/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Х. Я. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: