О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
София, 24.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1193 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. И., чрез пълномощника му адвокат М. К., против решение от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 227 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е оставено в сила решение № 160 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 2746/2007 г. на Районен съд-Шумен за отхвърляне на предявения от Н. К. И. против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот, намиращ се в землището на[населено място], обл.Ш., местността „К.”, съставляваща имот № 002517, представляващ лозе и овощна градина с площ от 1.051 дка, при посочени граници.
Ответникът по жалбата [община] не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че ищецът Н. К. И. е закупил неформално имота през 1991 г. от Ж. А. Б., б.ж. на[населено място], след което установил незабавно владение като го засял с лозе и овощна градина и до настоящия момент го владее като свой собствен, без някой да оспорва, но когато се опитал да се снабди с нотариален акт за придобитите по давност права, установил, че през 2005 г. ответната община съставила акт за общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ, макар имотът никога да не е бил в ТКЗС или в някакво друго подобно образование или кооперация. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства – установяващи актуването на имота като общинска собственост през 2005 г., състоянието на ползваната от ищеца част от 672 кв.м. /лозе и овощна градина/ и свидетелските показания, че ищецът закупил имота през 1991 г., обработил го и засял лозе и овощна градина, както и че имотът никога не е бил в ТКЗС, както и останалите имоти в местността, които са били на частни лица – но е приел, че не е установено пълно и пряко доказване, че ищецът е имал намерение да държи имота за себе си /не го е декларирал, не е заплащал данъци, не е оспорил проекта за плана за земеразделяне, изготвен още през 1994 г., а и липсва писмено доказателство, от което да се установява евентуално възможно деривативно придобиване с оглед обективираното негово поведение/, липсват доказателства и, че имота, който е земеделски не попада в приложното поле на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, съответно на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, а напълно възможно е имотът да е бил предоставен за ползване на лицето, от което го е купил ищецът и да е подлежал на реституция, поради което пасивното процесуално поведение на ищеца в тази насока, води до извода за невъзможност за придобиването на имота по давност. Счетено е и, че установеното ползване само на част от имота, която не е годен обект на придобивна давност, доколкото в случая не се касае за обезщетяване с възможност за предоставяне на идеални части, не би могло да се наложи въпреки волята на страната принудителна съсобственост, а предоставянето на конкретно държаната част от имота, неминуемо води до разделянето му към настоящия момент, при действието на ограничение за минималния размер на новообразуваните имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на наличието на противоречива съдебна практика, при която по идентични случаи, касаещи земеделска земя в същата местност, предявените на същото основание искове са уважение. С приложените влезли в сила решение № 337 от 17.05.2007 г. по гр.д. № 242/2006 г. и решение № 888 от 29.11.2007 г. по гр.д. № 806/2007 г. на Ш. районен съд са уважени установителни искове за собственост за имоти в същата местност въз основа на давностно владение, основани на твърдения, идентични с тези по настоящото дело – закупуване на имота без спазване на изискуемата форма, установено владение и възникване на правния спор след актуване от страна на [община], въпреки, че имотите не са влизали и не са обработвани от ТКЗС.
Представените влезли в сила съдебни решения удостоверяват наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл.19 ЗСПЗЗ, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 227 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Шумен.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: