О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
гр. София, 10.03.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
С. Ч.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1610/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение №374 от 22.12.2014 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №544/2014 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №625/18.06.2014 г. по т. д. № 23/2014 г на В. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу Е.-П. МРЕЖИ АД –гр. В. за сумата от 44 949,84 лева –частична претенция от общо дължимите 149 832 ,81 лева- платена от ищеца като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска-06.01.2014 г. до окончателното й плащане и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с казуалната практика на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от ищеца като собственик на фотоволтаични централи „Ф. С.” и „Ф. С. 1” с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размер, определен на 234,64 лева за МВтЧ без ДДС, според датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12.
Според решаващия съдебен състав на въззивния съд не е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Правото на достъп на производителите на електрическа енергия е уредено като възмездно по своето естество и то с императивни правни норми – параграф 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Отношенията на производителите с операторите на преносната мрежа възникват по силата на договор и само цената на достъп до мрежата подлежи на регулиране/одобряване / от ДКЕВР-чл.30 и 32 ЗЕ, като временните цени при липса на постоянни се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ. Само след определяне на окончателни цени и при отклонение на временните от тях в ущърб на ползувателите на електропреносната мрежа, последните могат да бъдат компенсирани с решение на ДКЕВР за това. Липсата на подобна хипотеза и решение на регулативния орган за компенсация води до извода за липса на основание за обезщетяване на ищеца на основание неоснователно обогатяване.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси :Когато размерът на едно парично задължение се определя от акт на държавен регулаторен орган и този акт бъде отменен подлежат ли на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието за определяне на конкретния размер на тази престация и дали в тази хипотеза компенсацията следва да става по реда на чл.32 ал.2- предложение последно от ЗЕ, т.е. с решение на ДКЕВР която уредба възпрепятства наличието на основание по чл.55 ал.1, т.3 ЗЗД.
Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с казуалната практика на съдилищата-решения по: в.гр.д. № 2208/2014 на ОС-Варна, по в.гр.д. № 2827/14 на ОС-Варна, по в.гр.д. № 2413/14 на ОС-Варна, както и в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК-Р №149/30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 на Второ т.о. , Р №225/28.05.2011 г. по т.д. №631/2010 на ВКС,Второ т.о. Р по гр.д. №1274/2013 г. на Второ г.о. на ВКС,ГК и други посочени от касатора.
Веднага следва да се отбележе, че посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК не касаят наведените от касатора правни въпроси, а представляват произнасяне по въпросите за предпоставките за прихващане по чл.103 и следващите ЗЗД и нямат връзка с настоящия казус. От друга страна не е налице и хипотезата за допускане до касация, уредена в чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, доколкото по наведените от самия касатор материалноправни въпроси е налице междувременно формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о.. В цитираните решения се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на последната е мрежовия оператор. Този въпрос се съдържа имплицитно в наведените от самия касатор материалноправни въпроси . Ето защо, доколкото обжалваното решение е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, известна служебно на съда, то е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №374 от 22.12.2014 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №544/2014 г..
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 898,99 лева по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи документ за това в деловодството на съда.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.