О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.201
София. 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 122/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С., подадена от пълномощника му адв. К, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 455 от 14.10.2008г. по в.гр.д. № 216/2008г. с което е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд, № 5* от 20.12.2007г., постановено по гр.д. № 822/2006г., с което е отхвърлен искът на В. С. против С. С. Н. за заплащане на сумата 3 911 лв., представляваща равностойността на 2 000 евро.
Ответникът по жалбата С. С. Н. от гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил твърдените в исковата молба факти за съществуването между него и ответника на правоотношение, породено от договор за заем за потребление с предмет сумата от 2 000 евро. Ангажираните гласни доказателства за установяване съществуването на договор между В са недопустими с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, според която свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. Освен това от свидетелските показания в частта, в която са допустими, се установяват различни по своята правна природа взаимоотношения, а именно уговорка между страните по делото да извършват общ бизнес, с каквато цел бил закупен бус.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед произнасяне на ВКС по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на гласни доказателства за установяване договорните отношения между страните, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за допустимостта на гласни доказателства в случая съставлява съществен процесуалноправен въпрос, тъй като решаващият мотив на съда за неоснователност на иска е липсата на годни доказателства за съществуването на договор за паричен заем и недопустимост на свидетелски показания за установяване на това обстоятелство. По този въпрос обаче не съществува противоречива практика, нито необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ с оглед точното й прилагане. Разпоредбата ясно установява забрана за допускане на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. В съответствие с чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК /отм./ и практиката на съдилищата, въззивният съд е приел, че са недопустими свидетелски показания за установяване на договор на стойност 2 000 евро, при изрично заявено несъгласие на ответника за допускане на свидетели за това обстоятелство – чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 455 от 14.10.2008г. по в.гр.д. № 216/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: