4
4
Определение по т. д. № 940/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 940/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
София, 13.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 940 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] против въззивно решение № 200 /03. 02.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 780/28.10.2009 г. по т. д. № 384/2008 на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 504,07 лв., представляваща възнаграждение за престой на вагони, дължима по договор от 23.12.2005 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за неправилни изводи на въззивния съд, свързани с активната легитимация на ищеца. Жалбоподателят счита, че е титуляр на процесното вземане, тъй като от договора с дата 23.12.2005 г. е видно, че страна по него в качеството на превозвач е [фирма], като договорът е подписан от пълномощник, който е и директор на поделението за товарни превози.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК предпоставки.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, и етапа на който съдът е задължен да се произнесе, както и вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 104/07.09.1967 г. по гр. д. № 73/1967 г. на ОСГК на ВС; Решение № 840/17.03.1982 г. по гр. д. № 337/1982 г. на І г. о.; Решение № 34/ 26.01.1988 г. на І г. о. на ВС; Решение № 115/26.02.1987 г. по гр. д. №4/1987 г. на І г. о.
Сочи се, че по допустимостта на процеса съдът е следвало да се произнесе по повод оспорена от ответника активна процесуална легитимация на ищеца своевременно, като ответникът е следвало да установи твърдяните от него обстоятелства, и недоказано е останало твърдението за съдържанието на плана за преобразуване на ищцовото дружество и за преминаване към новоучреденото чрез отделяне търговско дружество [фирма] на съответната част от правата и задълженията на [фирма], в частност и на процесното вземане по договора.
Ответната по касационната жалба страна поддържа недопускане на касационно обжалване, счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място], понастоящем с ново наименование [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 16504,07 лв., представляваща цената за престой на 15 бр. вагони през месеците 02, 03, 05, 06, 09, 10.2001 г. срещу [фирма], [населено място], Софийски апелативен съд е счел, че за да се легитимира като титуляр на вземането [фирма] следва да ангажира не само доказателства, че вземането е възникнало валидно, а и че същото е останало в неговия патримониум при извършеното преобразуване. Счел е, че ищецът не е доказал релевантните за това факти, като не е представил плана за преобразуване и доколкото разпределянето на процесното вземане в патримониума на ищеца при извършено преобразуване обуславя основателността на предявения иск, то при отсъствие на доказателства, че вземането на [фирма] е останало в неговия патримониум, е отхвърлил иска като неоснователен, без да обсъжда дали вземането е възникнало валидно.
При тези данни, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с установяване на активната легитимация на ищеца при вписано преобразуване чрез отделяне по реда на чл. 263г ТЗ и за действието на преобразуването по чл. 263и ТЗ е обуславящ, предвид решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, и е значим за изхода на делото.
Не е налице основанието по чл. 280, т. 2 ГПК, тъй като приложената съдебна практика на ВС е свързана основно с характера на съдебния акт, с който съдилищата следва да се произнасят при констатиране на отсъствие на абсолютната процесуална предпоставка – надлежна процесуална легитимация. В конкретния случай обаче, поставеният въпрос обхваща не само активната процесуална легитимация, но и материалноправната такава и предвид обстоятелството, че липсва съдебна практика по поставения процесуален въпрос, в светлината на дружественото право и с преобразуването на търговските дружества чрез отделяне, то решаването му от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Затова касационно обжалване следва за бъде допуснато по второто мотивирано от жалбоподателя основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на 368,88 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 200/03. 02.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 368,88 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: