3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
Гр.София, 29.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2124 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД, [населено място] срещу решение № 86/07.05.15г., постановено по т.д.№ 70/15г. от Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 57/18.02.15г. по гр.д.№ 1989/14г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против П. Г. Г., [населено място] искове за сумата от 12338.02 лв. – главница по договор за кредит от 07.08.09г., ведно със законната лихва от 19.02.14г., за сумата от 1544.66 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.12г. до 27.10.13г. и сумата от 1100.66 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.12г. до 19.02.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът П. Г. Г. оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е поръчител по договор за банков кредит от 07.08.09г., изменен с анекс от 09.12.09г., за сумата от 15346.60 лв., платима на анюитетни вноски с краен срок на погасяване 10.05.2017г. Съгласно чл.11.1 от договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от настъпване на падежа му, считано от 151-я ден кредитът става автоматично изцяло предсрочно изискуем, а банката има задължение да уведоми поръчителя за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Банката е изпратила писмо на поръчителя на 02.10.13г., но същото е върнато като непотърсено от получателя Г..
На 20.02.14г. банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена срещу главните длъжници и поръчителя, като възражение срещу заповедта е подадено само от поръчителя. С определение от 04.07.14г. по ч.гр.д.№ 409/14г. Добричкият окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение в частта за осъждане на поръчителя Г. да заплати суми на банката и е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства съдилищата са разгледали осъдителните искове (след изменение на предявените установителни искове за съществуване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение) на банката срещу поръчителя по договора за кредит.
Изложени са съображения, че писмото от 02.10.13г. не е получено от длъжника – поръчител, но с получаване на исковата молба и доказателствата към нея, същият е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и следва да отговаря в качеството си на поръчител по предявения срещу него осъдителен иск. Прието е, че последното плащане по договора за кредит е направено на 21.11.13г., с което са погасени месечната вноска с падеж към 15.11.12г. и частично просрочената главница към 15.12.12г., или към датата 16.04.13г. (150 дни от просрочието на вноската за 15.11.12г.) са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя, считано от 15.04.13г., е изтекъл на 15.10.13г., а кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя и главните длъжници на 20.02.14г. Решаващият състав е формирал извод, че отговорността на поръчителя е погасена в материалноправен и процесуалноправен аспект, поради което е отхвърлил исковете.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по общо формулиран въпрос за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съобразно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Сочи практика на ВКС (решение № 92/16.06.09г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о.) и решения на районни и окръжни съдилища.
По така поставения въпрос е постановено ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.18 е даден отговор на поставения правен въпрос. Този въпрос е от значение за крайните изводи на въззивния съд, поради което са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва изследване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 299.67 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86/07.05.15г., постановено по т.д.№ 70/15г. от Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Р. (България)” ЕАД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 299.67лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.