Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
София, 19.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Надя Цекова ……………………………………………………………………………. и в присъствието на прокурора Руско Карагогов ……………………………………………………………………. разгледа докладваното от съдия Троянов ……………………………………………………………………………….
наказателно дело № 617 по описа за 2014 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Т. С. (чрез адв. И. Д.), против решение № 182 от 05.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Втори наказателен състав, с алтернативни искания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за изменение на съдебния акт с преквалифициране на деянието по чл. 122 от НК, или за намаляване на наказанието.
Подсъдимият се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
В жалбата си твърди, че въззивният съд не е обсъдил основното защитно възражение, че огнестрелният изстрел в отвореното дясно окото на пострадалата предпоставял инцидента като случайно деяние или смърт по непредпазливост, а не умишлено убийство, като на възражението не е отговорено и липсват мотиви. Процесуалното нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е приложен чл. 122 от НК, който е следвало да бъде приложен, а наложеното за убийство наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита направените от касатора искания за неоснователни, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 182 от 05.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Втори наказателен състав потвърдил присъда № 31 от 11.07.2013 г. по н.о.х.д. № 392/ 2013 г., по описа на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият А. Т. С. бил признат за виновен в това, че на 23.09.2002 г. в С. умишлено умъртвил Г. В. И., поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от десет години. Признал го за виновен и в това, че на същата дата в С. принудил Д. К. Д. да извърши нещо противно на волята му, като употребил за това заплашване и на основание чл. 143, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК съдът наложил едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода, за чието изтърпяване определил първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, като в негова тежест възложил разноските по делото.
Подсъдимият А. Т. С. признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства за тези факти, и да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателствени източници. Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК при съкратено съдебно следствие.
Възражението за неправилно приложен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, следствие на допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, е неоснователно.
Признатите от подсъдимия А. Т. С. факти разкриват престъпно поведение, което е било насочено към умишлената смърт на пострадалата Г. И.. За да достигнат до този извод и да отхвърлят като неоснователно възражението на защитата за причиняване на смърт по непредпазливост, съдилищата са изследвали всички значими факти и обстоятелства, описващи престъпното поведение на дееца: вида на използваното оръдие на престъплението (огнестрелно оръжие), което е било заредено с патрон в цевта и е било пряко насочено към главата (дясното око) на жертвата; изстрелът е бил произведен от близко разстояние (при дистанция не по-голяма от два пъти дължината на цевта на използваното оръжие). Причината за смъртта е била несъвместимото с живота разрушаване на мозъка на жертвата, причинено от огнестрелна рана с пряк раневи канал през основата на мозъка, с вход пред дясната очница, разрушаване на окото, на покрива на очницата и на предната черепна ямка, счупване на покрива на черепа и на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и допълнително вдишване на кръв в белите дробове.
Субективната страна на престъплението е изведена от поведението на дееца – той е насочил държаното от него огнестрелно оръжие, годно да причини смърт към жизненоважен орган на убитата (черепната кухина с мозъка, през дясното око) и е стрелял от непосредствена близост (макар и не от упор), което значително е повишило точността на попадението на куршума. По тялото на жертвата няма следи от борба (Съдебно-медицинска експертиза, л. 101-103, т. І от сл.д.), което подкрепя извода за внезапно възникнал умисъл към убийството на младата жена и липсата на друго противоправно действие, освен осъщественото от подсъдимия прострелване.
На тези факти се позовали съдебните състави (най-подробен е анализът на първоинстанционния съд), за да изведат правилно квалификацията на извършеното от подсъдимия А. С. престъпление убийство.
Поведението на подсъдимия след инцидента, когато бил заварен от свидетелите с пистолет в ръка в стаята с простреляната негова приятелка, няма отношение към субективната страна на престъплението. Съдилищата неправилно се позовали на първоначалната словесна реакция на подсъдимия от осъзнатия резултат на стрелбата, на категоричния му отказ да бъдат известени полицията и медицински екип на бърза помощ, на предприетото от дееца последващо бягство и укриване, в подкрепа на направените от тях изводи за пряк умисъл към убийството. Тези умозаключения на съдебните състави от окръжния и апелативния съд, макар и неправилно отнесени към субективната страна на престъплението, не водят до накърняване на процесуалните права на подсъдимия и не представляват съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Обстоятелството, че по време на изстрела дясното око на жертвата е било отворено, няма онова особено съществено значение за изхода на наказателното производство, което му придава защитата на подсъдимия с тезата си за причиняване на смърт по непредпазливост.
Съдилищата са изложили своите съображения за взетото от тях вътрешно убеждение и възприета със съдебните им актове правна квалификация. Обосновавайки изводите си за субективната страна на престъплението те са отговорили по същество и на възражението на защитата, позовала се на отделен факт в процеса. Съдът излага отговор по направените възражения, когато в мотивно-съобразителната на съдебния акт се засяга същностната част на тези възражения и са ясни аргументите защо те се споделят или отхвърлят. Не се открива претендираната от касатора липса на мотиви по направено от него възражение.
От събраните доказателства по делото, включително и от направените експертни изводи, не може да бъде обоснован извод за друго престъпление, освен квалифицираното с присъдата убийство. Самостоятелно разгледан фактът, че очите на пострадалата Г. И. били отворени по време на убийството, не може да изведе субективната страна на деянието, защото тя се разкрива от поведението на дееца, а не на жертвата. От този факт могат да бъдат изведени само изводи за последните преживявания на пострадалата, но те нямат самостоятелно правно значение в разглеждания случай.
Затова и тезата на касатора, че е причинил смъртта на пострадалата по непредпазливост не се подкрепя от признатите от него и приети от съдилищата доказателства по делото. Престъплението правилно е било квалифицирано като убийство (макар и без нужната правна прецизност, поради пропуск на обвинителната власт да инкриминира предходните осъждания на подсъдимия). Материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за изменение на престъплението в по-леко наказуемото по чл. 122 от НК.
Касаторът е направил искане за намаляване на наложеното по чл. 115 от НК наказание. Същевременно не е обосновал искането си с конкретни доводи, поради което същото не може да бъде разгледано по същество за неговата основателност.
Наказанието е било наложено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, след проведената процедура по глава Двадесет и седма от НПК, инициирана от подсъдимия А. С.. Подбрано е единственото предвидено в престъпната норма наказание лишаване от свобода, а размерът е бил съобразен с превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, подробно изброени в мотивите към присъдата и преповторени във въззивното решение.
Индивидуализацията на наказанието е проведена законосъобразно, при спазване на предпоставките по чл. 54 от НК и след намаляване на размера на лишаването от свобода с една трета, по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Не е допусната от предходните съдебни състави явна несправедливост на наказанието, поради което и възражението за допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не може да бъде споделено.
Изложените в жалбата на подсъдимия А. Т. С. неоснователни искания следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното въззивно съдебно решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 05.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.