4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 20.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4487/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по две касационни жалби, подадени от „Артистико системс“ЕООД и Г. Д. Д. срещу решение № 724/ 28.05.2018г., постановено по в.гр.д. №616/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което работодателят „Артистико системс“ЕООД е осъден да плати на работника Г. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45500лв. на основание чл.200 КТ(поради трудова злополука).
Работодателят е обжалвал решението в уважената част със следните доводи за недопустимост и неправилност: съдът е присъдил обезщетение над искания размер; определеният процент съпричиняване на работника от 35 % бил занижен, тъй като трудовата злополука била настъпила по изключителна вина на пострадалия(въведено е основание за необоснованост); съдът не бил разпределял доказателствена тежест за неупражнен от работодателя контрол и неизвършено обучение на работниците, а е приел наличието на такива факти(въведено е основание за съществено нарушение на съдопроизводствените правила). Касаторът иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.
Пострадалият работник е обжалвал решението в отхвърлената част до 50000лв. с доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, тъй като работодателят не бил осигурил здравословни и безопасни условия на труд и по- конкретно липсвал контрол върху работата, машината била без предпазител, освен това механизмът на увреждането не бил установен, откъдето нямало как да се установи съпричиняване. Жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или да е необходимо установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива правната норма(при липса на практика на ВКС), или отговорите на въпросите да е от значение за изменение на установена практика, поради изменение на закона или на обществените условия(чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК). Вероятна недопустимост е налице, когато има данни за нарушение на диспозитивното начало в процеса, а очевидна неправилност има при противоречие в мотивите на решението, което противоречие засяга правилността на решението.
В изложението си работодателят поставя въпроси за това как се определя процента съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ(трябва ли да съответства на действителния принос, кои са критериите при определяне, длъжен ли е съдът да изследва точното съотношение при принос); как се определя размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД; длъжен ли е съдът за обсъди всички доказателства и доводи по делото; длъжен ли е въззивният съд да направи собствен доклад и да разпредели доказателствена тежест; длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза.
В изложението си работникът поставя въпроси за това дали по чл.201, ал.2 КТ съдът е длъжен да вземе предвид условията на труд, спазването на изискванията за безопасност и здраве, липсата на установен механизъм за настъпването на злополуката, както и липсата на организация за работа.
На поставените въпроси във връзка с тълкуването и приложението на чл.201, ал.2 КТ, въззивният съд е дал следните отговори: За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука, работникът следва да е извършил работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката, като от значение за това е и инструктажа за безопасност при работа. Въззивният съд е заключил, че работникът е действал при груба небрежност, тъй като са му били известни опасностите при боравене с въпросната машина, при обработка на този детайл, без поставен предпазител, имал е необходимото образование и опит, но е пренебрегнал основни технологични правила за безопасност, въпреки проведения инструктаж и въпреки възможността да извърши работата на по- подходяща машина. От друга страна работодателят не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин, работниците сами преценявали на коя машина да изпълняват работата си, работодателят не е доказал, че същата машина е била оборудвана с предпазител, не е било изпълнено и изискването за обучение на работниците при използването на работното оборудване, в т.ч. обучение за всеки възможен риск. Заради тези обстоятелства въззивният съд е определил 35% процента съпричиняване на работника.
На поставените въпроси във връзка с тълкуването и приложението на чл.52 ЗЗД, съдът е приел, че следва да се преценят здравословното състояние на работника във връзка с характера и вида на увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, дали увреждането е трайно и отразява ли се на трудоспособността. Съдът е приел за доказани фактите, че ищецът в разцвета на живота си и до момента на инцидента се е чувствал опора за близките си, но в резултат на трудовата злополука здравето му е било засегнато по траен и необратим характер- със загубата на четири пръсти на лявата ръка е останал без основната хватателна функция на ръката(налице е осакатяване). Това му създава не само социален и житейски дискомфорт, тъй като е затруднен дори при извършването на елементарни дейности, което се е отразило и на психиката му. Пострадалият е изживял силен стрес и шок от случилото се, чудил се е какво ще работи и как ще продължи живота си в бъдеще. Заради тези обстоятелства въззивният съд е определил сумата от 70000лв. като размер на обезщетение, която да компенсира болките и страданията. След като е намалил обезщетението с процента съпричиняване (35% от 70000лв.), съдът е присъдил обезщетение в размер на 45500лв..
На поставените от страните въпроси в приложенията към касационните им жалби, практиката на ВКС дава следните отговори: В хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, както и да изясни в какво се проявява грубата небрежност- кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност(р№290/2015г. на ІV ГО); когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат до доведат до злополука, увреждаща здравето му(р.№60/2014г. на ІV ГО); когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита за работа, това има значение съответно за намаляване или увеличаване на отговорността му при съпричиняване поради груба небрежност(р.№159/2018г. на ІІІ ГО); размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.(р.№86/2017г. на ІІІ ГО).
Видно е, че е налице пълно съответствие между тълкуването на правните норми на чл.201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, дадено от въззивния съд по поставените въпроси и практиката на ВКС, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не се установява и противоречие с практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на процесуалноправните норми във връзка с доклада, обсъждането на доказателствата и изготвените фактически изводи за наличието на инструктаж, условията на работа, механизма на увреждането, липсата на контрол и обучение. В този случай особеното е, че Протоколът за разследване на трудова злополука по чл. 58, ал.6 КСО, установяващ причините за настъпване на увреждането, е верен до доказване на противното. Безспорно е, че този Протокол не е оспорен от страните по делото, поради което твърдението им за противоречие с практиката на ВКС по въпросите за доклада, разпределението на доказателствената тежест, начина на установяване на фактите относно условията на безопасен труд и механизма на увреждането, липсата на контрол и обучение, са въпроси, които не са обуславящи и са без значение за изхода на делото(т.р.№1/2010г. на ОСГТК относно изискванията към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване).
Освен това липсват данни за нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на обема на търсената защита(не е налице вероятна недопустимост) и не се установява противоречие в мотивите на въззивното решение(липсва и очевидна неправилност).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 724/ 28.05.2018г., постановено по в.гр.д. №616/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: