2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3829/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 20781/05.07.2019 г., наименувана „допълнение към касационна жалба“, на Д. А. Щ., приподписана от адв. М. Д., срещу определение № 199 от 15.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд по ч. в. гр. д. № 244/2019 г. за потвърждаване на разпореждане № 1852 от 05.03.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 171/2019 г. С последното окръжният съд, в качеството му на въззивна по спора между жалбоподателя и ищците Ж. К. Ч. и Н. В. М. инстанция, е върнал като недопустима частната му жалба срещу протоколно определение, постановено в съдебното заседание на 21.02.2019 г., за оставяне без уважение на доказателствено искане за събиране на техническа експертиза.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са развити оплаквания във връзка с действията на окръжния съд като въззивна по материалноправния спор инстанция, свързани с отказа й да допусне експертиза, като се твърди, че те са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 173 от 03.01.2016 г. на II-ро т. о. по т. д. № 1689/2015 г., решение № 15 от 30.01.2015 г. на IV-то г. о. по гр. д. № 4604/2014 г., решение № 69 от 09.07.2015 г. на IV-то г. о. по гр. д. № 1582/2014 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 10, определение № 401 от 23.07.2018 г. на I-во г. о. по гр. д. № 219/2018 г.
От ответниците Ж. К. Ч. и Н. В. М. не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна с оглед на легитимация и правен интерес страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд.
По въпроса дали обжалваният акт като постановен от апелативен съд по пътя на инстанционния контрол, с който се потвърждава преграждащо разпореждане на окръжен съд за връщане на частна жалба, постановено в качеството му на въззивна спрямо материалноправния спор за защита на собствеността и присъждане на обезщетение за вреди инстанция, подлежи на касационно обжалване и от чийто отговор зависи окончателната преценка за допустимостта на частната касационна жалба, предмет на настоящото производство, е налице висящо тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на цитираното тълкувателно дело е въпросът: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Обуславящото му значение за допустимостта на настоящото производство налага спирането на същото до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 3829/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., до приключване на производството по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: