Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 30 август 2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 561/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия Б. И., срещу въззивна присъда от 20.01.2012г. на АС-Варна, постановена по внохд № 424/11г. Депозирано е допълнение към жалбата
В жалбата се твърди, че атакуваната въззивна присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.Намира наказанието за справедливо определено.
Гражданската ищеца и повереникът й, редовно призовани, не се явяват.
Адвокат Д., назначена в качеството на служебен защитник поддържа касационната жалба и моли за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния й.
Подсъдимият Б. И. твърди, че не е извършил деянията и моли за оправдаване.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 83 от 21.10.2011г., постановена по нохд №397/11г., ОС-Варна е признал подсъдимия Б. А. И. за невиновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал.
Със същата присъда, подсъдимият е признат за невиновен и оправдан и по възведеното му обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК
Приетите за съвместно разглеждане граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, са били отхвърлени изцяло.
С въззивна присъда № 1 от 20.01.2012г., постановена по внохд № 424/11г., АС-Варна е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимият Б. А. И. е признат за виновен в това, че на 16.05.2010г. в [населено място], обл.Варненска се съвкупил с лице от женски пол-А. К. като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието представяла опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години.
Подсъдимият Б. И. е бил признат за виновен и в това, че на 16.05.2010г. в [населено място], обл.Варненска, е отнел чужди движими вещи-парична сума от 62лева, от владението на А. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години.
На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно дванадесет години лишаване от свобода.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А. К. сумата от 62лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, веднно със законната лихва, считано от датата на деянията до окончателното изплащане на сумите.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, държавните такси и направените разноски.
Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива.
Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти, което обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че същият е достигнал да различни правни изводи от тези на първата инстанция, а и по делото са налице противоречиви доказателства.
Въззивната инстанция е приела, че първият съд не е извършил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, но независимо от тази критична оценка, самата тя е постановила акта си при непълна, непрецизна и невярна оценка на доказателствата. Приетата фактология не е резултат от оценка на доказателствената маса, събрана в хода на съдебното следствие, а по скоро на доказателства от досъдебното производство, които не са приобщени по надлежен ред.
Проследявайки изложението във въззивния съдебен акт, касателно доказателствения анализ, настоящата инстанция констатира следното:
-оценката на доказателствата като цяло е направена в условията на декларативност.Приемат се за установени дадени факти, като обобщено се сочи, че те се установяват от доказателствените източници, без да се конкретизира, от кои доказателства и защо съдът ги приема за установени по несъмнен начин;
-приема се, че подсъдимият след деянията се е срещнал със св.В. и е посетил дома му, като се сочи, че от показанията на този свидетел се установява и факта, че подсъдимият е разполагал с пари, с които е купувал бира.Същевременно, настоящата инстанция констатира, че в разпита си пред първия съд, свидетелят В. е заявил неколкократно, че не познава подсъдимия и го вижда за първи път, а друго е лицето, посетило дома му.При тези данни резонно възниква въпросът, как съдът е достигна до горните изводи;
-въззивният съд приема, че обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, че се е движел с каруца, както и опитите му да прехвърли вината на св.Д. , са опровергани от останалите доказателства. Кои са опровергаващите доказателства не се сочи, но по-същественото е, че дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство, не са приобщени и не са част от доказателствената съвкупност, събрана от решаващите съдилища, за да бъдат предмет на интерпретация. Подсъдимият И. в хода на първоинстанционното съдебно следствие е давал обяснения, в които не се съдържа информация за горните факти.Съдът е приел, че подсъдимият в обясненията си прави частични самопризнания, свързани с отнемането на парите, включително за действия, сочещи употреба на сила, но отрича да е изнасилил пострадалата. Независимо от принципно вярната констатация, съдът не е изразил своята оценка досежно тези обяснения, дали ги кредитира или не.Изложил е разсъждения за особеностите на обясненията на подсъдимия, като доказателствен източник и в заключение е приел, че в настоящият случай самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите доказателства, без да сочи кои са тези доказателства.Липсва оценка или поне не става ясно каква е преценката на съда за тази част от обясненията на подсъдимия, в която той отрича да е изнасилил пострадалата;
-схематично са обсъдени и показанията на пострадалата, които съвсем не са безпротиворечиви.Обобщено , съдът е приел, че те установяват времето, извършените деяния и авторството на подсъдимия. Акцентира се върху твърденията на пострадалата във връзка с лицето, което е минало с велосипед пред дома й преди инцидента, с когото тя е разговаряла, като въззивната инстанция приема, че е възможно да е имало друг човек с колело, но може и самият подсъдим да е бил с колело, по която версия не е работено от разследващите, но това от своя страна не променяло фактическата обстановка. Дали тези факти са правно релевантни и как следва да се ценят, предвид на заявеното от пострадалата, че мъжът с колелото е този, който се е върнал и я е изнасилил, са въпроси на които апелативният съд е следвало да даде убедителни отговори, които да намерят своя израз в мотивите на съдебния акт. Според настоящата инстанция е недопустимо съдът да разсъждава на плоскостта на различни версии, тъй като априори това сочи на предположение при постановяване на осъдителна присъда, което е в разрез с разпоредбите на чл. 303 от НПК;
-изолирано е обсъден и следственият експеримент, като е прието, че при провеждането му подсъдимият е дал пълно описание на дома на пострадалата, разположението на вещите , описание на синята манта, в която са били парите, при които констатации, съдът е обосновал извод, че “ако подсъдимият не е извършил двете деяния, той няма откъде да знае тези подробности”. Безспорно подсъдимият няма откъде да знае тези подробности, ако не е бил в дома на пострадалата, но за да се направят изводи, касателно извършването на конкретно инкриминираните престъпления, този факт е следвало да бъде обсъден наред с останалите доказателства;
-в акта си , втората инстанция е приела, че “вярно не е намерена сперма и доказателства по половия орган на пострадалата, но имайки предвид интелекта, възрастта и срама, който е изпитвала пострадалата, напълно е възможно, самата тя да е заличила налични веществени доказателства”.Този извод на съда, не само, че е в разрез с приетата от него фактология за действията на пострадалата, след като подсъдимият е напуснал жилището й, до идването на нейната дъщеря, но е правно неиздържано обосноваването на осъдителна присъда с такива доводи.
От гореизложеното е видно, че при постановяване на въззивния съдебен акт, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по оценка на доказателствената съвупност, които подлежат на отстраняване от апелативната инстанция след връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция е необходимо да извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на правилата, визирани в НПК, като установи вярна фактология, която да обуслови и правилно приложение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 1 от 20.01.2012г., постановена по внохд № 424/11г., АС-Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: