4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 18.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1338/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Жени С. Д. ,чрез адв. пълномощник Г. Ч. ,както и по касационна жалба на Л. Д. Д. чрез адв. К. Ф. срещу решение №24 от 18.02.2010 по гр.дело № 579/2009г. на В. апелативен съд. В приложеното към жалбата на Жени С. Д. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса . Първият е процесуалноправен , по допустимостта на гласни доказателства при условието на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) и селектирането на документите ,които могат да бъдат приемани като начало на писмено доказателство, разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение №1041 от 29.10.2008г по д.№4405/2007г ІІ г.о ,реш.№1208 от 18.12.2008 на ІІІ г.о и други цитирани решения и определения. Като материален въпрос се изтъква тълкуването и връзката на чл. 17 от ЗЗД и чл. 26 ал.2 от ЗЗД , което е било основание на иска (абсолютна симулативност) но съдът е изследвал каква сделка се крие зад явната , без да има искане за това. Самият въпрос е формулиран като процесуалноправен, а именно дали при заявена от ищеца нищожност поради абсолютна симулативност ,съдът може „да разглежда делото в условията на чл. 17 от ЗЗД и да развива мотиви едва с решението си”,т.е произнася ли се така по непредявен иск. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 се поддържа с довод за противоречие с решение.№1208 от 18.12.2008 на ІІІ г.о и решения № 453 от 20.06.2003г на ВКС и №564 от 04.06.2009г д№2051/2008г на ВКС .
В приложеното към жалбата на Л. Д. Д. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя единствено въпроса за допустимостта на гласни доказателства предвид условието на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм)за начало на писмено доказателство – в случая за да се допуснат и ценят свидетели е приет проект за договор, неподписан от страната , на която симулацията се противопоставя. Обжалваното решение е в противоречие с реш.№395от 10.05.2008г ІІ г.о на ВКС ,,реш. № 1414 от 22.07.1961г ІІ г.о на ВС , решение №890 от 06.10.2008г на ІІІ г.о на ВКС по този въпрос . основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по решаващ за изхода на делото процесуалноправен въпрос ,общ в изложението на двамата касатори ,а именно на какво следва да се основе преценката за вероятност по чл. 134 ал.2 от ГПК. Съществува противоречива практика относно признаците на писмените документи , в случая положително възприети като начало на писмено доказателство по чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) от решаващия съд , предвид връзката им . По въпроса за свързаните с авторството признаци, изводите на ВтАС относно документ, представляващ проект за дистрибуторски договор, неподписан от страната , оспорваща симулацията, е в противоречие с приетото в решение №890 от 06.10.2008г на ВКС,ІІІг.о. и реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г.о на ВКС Вторият от документите , приети от решаващия съд за създаващи вероятност договорът за заем да е нищожен като привиден , е самият сключен в писмена форма договор за заем ,съдържащ клауза как кредиторът – заемодател би приел връщане на заетата сума , ако в бъдеще време се осъществи условие , предмет на друг договор, сключи се такъв между заемодателя и друго лице, за което получателят да съдейства . В приложените от касаторите решения (виж реш. № №890 от 06.10.2008 ІІІт.о, реш. № 1449 от 14.01.2009г ІV г.о ) вероятността на твърдението за симулация е основана на извод за обективирано волеизявление на едната страна , докато изявлението на двете страни по сделката относно привидния и характер (обратно писмо) е документ с други процесуални последици ,пряко доказателство за симулация и достатъчно доказателство за нейното разкриване.По същество въззивният съд е приел вероятният , евентуално възможен друг мотив на уговорката паричното задължение по заема да бъде погасявано и по друг начин , за вероятност на твърдението за симулация , изведено от съдържанието на самия договор , който е обявил за нищожен в диспозитива. И. в приложената съдебна практика , а и в редица други съдебни решения разбиране е , документът по смисъла на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) се материализира извън сделката ,чиято вероятна симулация се преценява, т.е не е умозрителен резултат от тълкуване на самия договор,чрез което да се отрече явния смисъл на уговорките в него, в полза на недействителността.
Доколкото материалноправен въпрос е формулиран твърде общо в изложението на касатора Жени С. Д., противоречиво разрешение по прилагането на чл. 17 вр. чл. 26 ал.2 от ЗЗД не е налице.Въззивният съд е постановил диспозитив , съответен на иска и не е обявил, че зад нищожната сделка се разкрива вид действително съглашение , чиито правила следва да са приложат във връзка с основанието на иска.Приложените съдебни решения са неотносимо цитирани от защитата, включително решение № 453 от 20.06.2003г на ІІ г.о.на ВКС В случая иск по чл. 17 ал.1 от ЗЗД не е бил предявяван , нито произнасян от съда Ответникът също не е въвел възражения за наличие на прикрита сделка и според мотивите на цитираното решение № 453 от 20.06.2003г на ІІ г.о.на ВКС ,в случая е съответен именно постановения диспозитив. Какво е приел съда по настоящето дело в мотивите си по въпроса за действителните отношения , в случая не формира пресъдено нещо между страните. Дали тези мотиви са довели до порок при решаващата дейност , е въпрос на касационната жалба по същество.
Ето защо по въпроса за прилагане критерия на чл. 134 ал.2 от ГПК (отм) , понастоящем чл.165 ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о приема да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по двете касационни жалби ,воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване на решение №24 от 18.02.2010 по гр.дело № 579/2009г. на В. апелативен съд
Оставя производството по жалбите без движение , в седмичен срок от съобщението всеки от касаторите Жени С. Д. и Л. Д. Д. да внесе по сметка на ВКС 530 лева държавна такса , или общо 1060 лева .
В противен случай касационната жалба на този от касаторите , който не внесе държавна такса , ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .