5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
С., 18.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1284/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община] ,представляван от адв.И. Б. срещу решение №299 от 18.06.2010г по гр.дело № 404/2010г. на Б. окръжен съд , с което след отмяна на решение № 1016 от 30.03.2010г на Районен съд [населено място] , по същество е уважен иск на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение,възстановяване на работа , обезщетение и поправка на вписаното в трудовата книжка основание като въззивният съд е приел нарушение на императивната норма на чл. 193 ал.1 от КТ и основание да не разглежда спора по същество на основание чл. 193 ал.2 от КТ ,но е изложил и съображения за липса на дисциплинарно нарушение, предвид разликата между нарушение на финансовата дисцирлина и нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на КТ . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че решението на въззивния съд поставня въпроса за вменено на работодателя задължение при искането на обяснения да сочи вида на дисциплинарното нарушение и да се мотивира ,каквото изискване няма по закон. Така е даден разширен смисъл на разпоредбата на чл. 193 ал.1 КТ в противоречие с практиката на Върховен касационен съд , цитирано е реш. № 592 от 26.03.2010г гр.д. №267/09 ІІІ отд(постановено по реда на чл. 290 от ГПК ) ,както и решения от по- старата практика на ВКС .Поставя се въпроса доколко съдът следва да прецени дадените (след поискване) обяснения с оглед съдържанието им ,или следва да се правят изводи и квалификации на същите въз основа на поискването им, в случая прието от въззивния съд за законосъобразно поради това ,че писмено поисканите от работодателя обяснения се основават на констатациите на инвентаризация , а същата няма за цел установяването на нарушения на финансовата , още по- малко на трудовата дисциплина.Следващата група въпроси се поставя с оглед обсъждането на някои съображения по същество, макар съдът да е приел основание за отмяна по чл. 193 ал.2 от КТ(т.2 от излбожението). В атакуваното решение са обсъдени част от нарушенията(общо пет на брой по заповедта за уволнение) като такива, попадащи извън обхвата на трудовите задължения на ищцата , а по отношение на останалите въззивният съд не е взел отношение (въпроси в тази връзка са изведени по т.3 , т.6 от изложението )Поставя се въпрос задължителна ли е за съда правната квалификация на нарушенията, дадена от работодателя и задължителен елемент от съдържанието на заповедта ли е тя ,или съдът следва сам да даде квалификация (въпроси по т.4 , т.5 от изложението). Поддържат се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК
В отговор ответницата по жалбата Б. Г. оспорва съображенията на касатора за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Изтъква съответствие , а не противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 193 от КТ и дисциплинарното производство .Неотносимо е цитирано ППВС №6/1959г и съдебни решения , постановени по други случаи или решения и определения, които не обективират противоречиви разрешения .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Въпросът за съответствието на действията по изискване и приемане на обяснения от страна на работодателя с императива на чл. 193 ал.1 от КТ е поставен като решаващ с оглед приетото от въззвния съд, че въпреки наличието на писмено искане за даване на обяснения ,съдържащо изрично позоваване на чл. 193 ал.1 от КТ и въпреки посочването на обстоятелства,които работодателят считал и в последствие приел за дисциплинарни нарушения , императивната норма е нарушена , щом обясненията се искат въз основа на данни от проведена инвентаризация ,която процедура няма за цел установяване на нарушения на трудовата дисциплина и следователно не е ясно за кои точно нарушения по смисъла на чл. 187 т.1-10 от КТ са искани обяснения. За неотносим предвид последиците на чл. 193 ал.2 от КТ въззивният съд е приет факта ,че обяснения по твърденията на работодателя за дисциплинарни нарушения са дадени в писмена форма от ищцата ,в коментар на обстоятелствата по искането, които именно обстоятелства в последствие са изтъкнати като основание за налагане на дисциплинарно наказание .
При наличието на писмени обяснения, дадени в отговор на искане от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание , съответствието с изискването по чл. 193 от КТ стои на преценка за всеки конкретен случай , на първо място с оглед съдържанието на искането ,за което може да свидетелства и съдържанието на обясненията ; на следващо място с оглед неговата своевременност ,т.е работодателят да е поискал обясненията преди налагане на наказанието , а също и с оглед конкретното посочване на обстоятелства , т.е адресатът да разбере за кои негови действия се отнася искането . В приложното поле на чл. 193 ал.2 от КТ не стои въпросът за формата на искането като елемент на „дисциплинарно производство” , нито въпросът за това по какъв ред работодателят е разбрал или (по своя преценка) установил обстоятелствата , които счита за нарушение на трудовата дисциплина.Въпросът е принципно изяснен при вече постановената от Върховен касационен съд практика по чл. 290 от ГПК , част от която е и цитираното от касатора решение №592 от 26.03.2010г гр.д. №267/09 ІІІ отд , а също и редица непосочени в изложението решения (реш.№857 от 25.01.2011г по гр.д. №1068/2009 на ІV г.о , реш.№629 от 01.11.2010г по д.№279/2009 ІV г.о и др.) В решение №494 от 18.06.2010г. по гр.д. №1687/2009г се даде отговор и на въпроса кога исканите обяснения са във връзка с дисциплинарни нарушения и кога същите са искани или дадени по друг повод .
Даденото от въззивния съд разрешение, което при наличие на изискани и дадени писмени обяснения, прилага чл. 193 ал.2 от КТ с довод ,че обяснения са неправилно поискани , изключва констатациите при инвентаризация като предпоставка за установяване на нарушения по чл. 190 от КТ , изключва легитимността на искане по чл. 193 ал.1 от КТ за даване на обяснение по фактически констатации , сочещи според работодателя на дисциплинарни нарушения,но основани на инвентаризация, е в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК , което обуславя допускане на жалбата по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения в т.1 от изложението въпрос : доколко съдът следва да прецени дали дадените обяснения са по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК с оглед съдържанието им , или единствено следва да се правят изводи и квалификации на същите въз основа на поисканите обяснения , установяването на нарушението предпоставка ли е за искане на обяснения , следва ли работодателят да запознае работникът с акта по установяване, или е достатъчно да предостави възможност за обяснения, писмено или устно.
Останалите въпроси по изложението не са подкрепени с довод за противоречива практика , тъй като касаят преценки на решаващия съд извън решаващия мотив.Поради това въззвният съд не е намерил за необходимо да обсъди всички въпроси , свързани със законосъобразността на уволнението, а е обсъдил само някои от тях , по част от основанията. Въпросите по т.2 и сл. от изложението представляват преформулирани касационни оплаквания , на същите следва да бъде отговорено при разглеждане на жалбата по същество.
Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о приема доводите на защитата за допустимост от разглеждане на жалбата, предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №299 от 18.06.2010г по гр.дело № 404/2010г. на Б. окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .