О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 26.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1762 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч. и на Американския университет в България срещу определение № 3360 от 25.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 604 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав за изменение на решението по делото в частта за разноските.
Частният съдебен изпълнител И. Т. Ч. счита, че неправилно не му е присъден адвокатският хонорар в размер на 114 746.51 лв. пред първата инстанция, тъй като е представил доказателства за изплащането му по банков път. Смята за незаконосъобразно намаляването на разноските пред въззивната инстанция, понеже делото е със значителна правна и фактическа сложност. Оспорва жалбата на противната страна. Моли обжалваното определение да бъде отменено в частите, с които е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски до пълния претендиран размер, това искане да бъде уважено, а в частта, обжалвана от противната страна, определението да бъде потвърдено.
Американски университет в България твърди, че неправилно на ответника е присъдено възнаграждението за вещо лице в размер на 120 лв., тъй като тези разноски не са посочени в списъка пред първата инстанция. Счита, че документите, представени пред въззивната инстанция, не са достатъчни да установят реално плащане на адвокатското възнаграждение, понеже съществува възможност за отмяна на извършения паричен превод преди нарочното потвърждаване от наредителя. Смята за погрешно, че в присъденото възнаграждение е включен ДДС, тъй като липсват доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Оспорва жалбата на противната страна. Моли да бъде отменено определението в обжалваните от университета части и искането на ответника за присъждане на разноските в пълния размер да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са подадени в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което са допустими съгласно чл.274, ал.2 от ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.
В решението си въззивният съд е пропуснал да се произнесе по присъждане на разноските, направени от ответника в първата инстанция, което е наложило постановяване на обжалваното определение. Разходите на ответника за приетата пред първата инстанция експертиза в размер на 120 лв. се установяват от две приложени своевременно вносни бележки. Обстоятелството, че тези разноски не са били посочени в представения от ответника списък пред първата инстанция не е пречка да бъдат присъдени съобразно доказателствата по делото, тъй като се касае за допълване на решението относно разноските, наложило се поради пропуск на съда. В този смисъл е даденото в т.8 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС разрешение. Американският университет погрешно се позовава на друга хипотеза, предвидена в т.9 на тълкувателното решение-когато съдът се е произнесъл с решението си относно разноските, а страната е поискала изменение, без обаче да представи преди това списък. Ето защо обжалваното определение в частта, с която са присъдени 120 лв. разноски на ответника за експертизата, приета пред първата инстанция, трябва да бъде потвърдено.
Законосъобразен е и отказът на въззивния съд да присъди на ответника адвокатския хонорар за първата инстанция в размер на 114 746.51 лв., тъй като доказателствата за реалното му изплащане са представени едва на 19.06.2014 г., след приключване на устните състезания и изтичане на срока за представяне на писмени бележки. Както претенцията за заплащане на разноски трябва да бъде своевременно формулирана до приключване на устните състезания, така и доказателствата за нейната основателност трябва да бъдат представени в същия срок. Този извод произтича от основните принципи на исковия процес-равенство на страните, равно право на защита и състезателност, както и от въведения с новия ГПК от 2008 г. принцип на концентрационното начало/т.11 от тълкувателното решение/.
Въззивният съд е намалил дължимото на ответника адвокатско възнаграждение за втората инстанция до минималния размер от 42 960,12 лв., предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет по съображение за прекомерност на заплатената сума от 144 000 лв. Настоящата инстанция приема за правилно извършеното намаление, тъй като се касае за правна защита, протекла само в едно заседание без събиране на нови доказателства, за която минималният размер представлява значително възнаграждение. Законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че авизото за местен превод на стр.63 по описа на Софийския апелативен съд е достатъчно доказателство за плащането на адвокатското възнаграждение по банков път. Американският университет не е доказал възражението си, за което носи доказателствена тежест- че паричният превод е отменен преди да е извършен. Неоснователно е и другото му възражение за липса на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Наличието на такава регистрация се установява от посочения във фактурата на стр.62 по описа на Софийския апелативен съд номер на адвокатското дружество по този закон.
В диспозитива на обжалваното определение въззивният съд е пропуснал да присъди внесената от ответника държавна такса за въззивното производство в размер на 23 513,42 лв., поради което този пропуск трябва да бъде отстранен. По гореизложените съображения в останалите обжалвани части определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3360 от 25.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 604 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която не е присъдена заплатената от И. Т. Ч. държавна такса за въззивното производство в размер на 23 513,42 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., ЕГН: [ЕГН], с рег. № , район на действие СГС с адрес: [населено място], [улица], сумата 23 513.42 лв. / двадесет и три хиляди петстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите обжалвани части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: