О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
С. 21.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1398 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Ц. А. М. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат П. против въззивно решение от 28.05.2009г. по гр.д. № 3787/2008г.на С. градски съд,с което е отменено решение по гр.д.№12870 по описа за 2007г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Ц. А. М. да заплати на Р. Л. Папазова сумата от 3 384лв.,ведно със законната лихва, считано от 4.06.2007г. до окончателното й изплащане,на основание чл.45 от ЗЗД, като е отхвърлен иска в останалата част до претендирания размер от 4 248.11лв.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените два въпроса- за разпределението на доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, обоснова-ващи уважаването на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и за необходимостта от установяване на конкретната причина за настъпване на вредата.Позовава се на Постановление № 7 от 30.12.59г.на Пленума на ВС, на ТР №88/12.09.62г.на ОСГК на ВС и на две решения на ВКС-без задължителен характер и едно определение по допустимост.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, като виновното противоправно поведение на ответницата се изразява в бездействие и по-точно в – неотстраняване причините за протичане на вода от нейното жилище в това на ищцата,с което е препяствала пълноценното упражняване на правото на собственост на пострадалата и й е причинила вреди,които следва да бъдат обезщетени за стойността на ремонта-в размера,посочен в заключението на вещото лице,прието по реда на чл.165 и сл.от ГПК/отм./,а за щетите по мебелите-в размера,посочен в приетото по делото заключение.Въззивният съд изрично е посочил,че”ответницата не е установила при условията на т.нар.”пълно доказване”,че „щетите в жилището на ищцата са причинени от повреда в общата част на сградата”.
При така изложените мотиви-поставените от касаторката въпроси за разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта от установяване на правопораждащия факт,причинил настъпването на вредите-са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд.От тях – касационно обжалване следва да се допусне само по първия,защото в практиката непротиворечиво се приема,че подлежащите на установяване обстоятелства за уважаване на предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД са:виновно противоправно поведение,причинена вреда и причинна връзка между тях /т.е.-установяването на правопораждащия факт,причинил настъпването на вредите-само по себе си не е от обстоятелство,което задължително следва да бъде установено/.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за разпределението на доказателствената тежест,защото той е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/т.2 от ТР №1/2009г.от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСТГК на ВКС/Съгласно приетото в т.2 от Постановление № 7 от 30.12.59г.на Пленума на ВС- отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.Само вината се предполага до доказване на противното.
В случая въззивният съд е приел, че ответницата не е установила възражението си за причиняване на вредите –в резултат на повредата в обща част на сградата,без да изложи мотиви- в какво приема,че се изразява причинната връзка между бездействието на ответницата и причинените на ищцата вреди/още повече,че и в исковата молба в този смисъл ищцата не е изложила доводи/.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2009г. по гр.д. № 3787/2008г.на С. градски съд.
УКАЗВА на касаторката,че следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 83 лв./осемдесет и три лева/ -държавна такса за разглеждане по същество на подадената касационна жалба и да ПРЕДСТАВИ препис от вносната бележка по делото –в седем дневен срок от получаване на съобщението,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.