О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 09.06. 2015 г.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2873 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на М. И. К. за „отпадане на дело № 284 от 2003 г.” на Луковитския районен съд по чл. 303 ГПК.
Администриращият съд е давал три пъти указания на молителя да уточни съдебното решение, чиято отмяна желае, както и да изложи основания по чл. 303 ГПК.
Гражданско дело № 284/2003 г. по описа на Луковитския районен съд е за делба и по него има постановени от районния съд три решения – № 103/15.056.2004 г. по допускане на делбата, № 3/12.01.2006 г., с което е съставен проект за разделителен протокол от четири дяла и № 51/09.03.2006 г. за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК от 1951 г., отм.
Решението по допускане на делбата от 2004 г. е потвърдено от въззивния Ловешки окръжен съд по гр.д. № 464/2004 г., а въззивното решение е оставено в сила от Върховния касационен съд по гр.д. № 34/2005 г.
Решението на първостепенния съд, постановено на осн. чл. 292 ГПК от 1951 г., отм. е потвърдено с решение от 19.12.2006 г. от Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 367/2006 г., а въззивното решение е оставено в сила от ВКС с решение № 477/04.07.2008 г.
М. К. е сезирал ВКС с „искова молба” и последващи уточняващи молби, в които по същество иска разрешаване на материалноправен спор между него и И. Б. К. върху възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи – решението било порочно, защото на брат му И. К. била „призната земеделска земя от 12,5 дка като наследник на баща им, без да е притежавал такава земя и без да е влизал в ТКЗС.”
Обосновава искането за „отпадане на дело № 284 от 2003 г.” по чл. 303 ГПК с ново писмено доказателство – писмо на Д. архив – Л. № 44/16.06.2004 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че производството е недопустимо – молбата, по която е образувано делото, е нередовна и нередовностите й не са отстранени, въпреки указанията на администриращия съд, а и още е просрочена.
Молителят, въпреки дадените няколко пъти указния от администиращия Луковитски районен съд, не е уточнил отмяна на кое от всички решения, постановени по гр.д. 284 от 2003 г., желае. Отделно, и решението, постановено в първа фаза на делбата – по допускането й, и това, с което съсобствеността е прекратена и делбата е извършена, са били предмет на последващ инстанционен контрол, като са потвърдени, а това значи, че липсва правен интерес да се иска отмяна на първоинстанционното решение. Въззивният съд е втори по ред съд по съществото на спора, поради което и непълнотата на доказателствата, дори когато не е по вина на страните, следва да се преодолее от тази инстанция. При съвпадане на обективните и субективни предели в предмета между двете решения, въззивното е това, което влиза в сила, а не на първата инстанция, съответно, то подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, включително и оставилото го в сила решение на ВКС.
Независимо от казаното, молбата се явява недопустима и поради това, че е подадена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
Без значение отмяна на кое от всички решения, постановени от Луковитския районен съд, иска М. К., молбата му е просрочена. Документът, на който се позовава в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, е станал известен на молителя още преди влизането на решенията в сила. Решението по допускане на молбата е влязло в сила на 09.05.2005 г., а това, с което делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК, отм. – на 04.07.2008 г. Молбата за отмяна е подадена едва на 23.04.2014 г. Законоустановеният срок в чл. 305 ГПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да иска отмяна на решението
Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Изключенията са строго и изрично определени.
В заключение, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за „отпадане на дело № 284 от 2003 г.”
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2873/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: