О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр.С., 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6884 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. С. срещу решение №.277/1.08.14г. по г.д.№615/14 на В. Окръжен съд
Ответната страна С. В. А. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Великотърновски окръжен съд е потвърдил решение №.211/7.05.2014г. по г.д.№.1589/13г. на Горнооряховски районен съд – с което предявения от бащата иск за упражняване на родителските права, местоживеене и издръжка на детето Х. И. С. е отхвърлен като неоснователен; упражняването на родителските права е предоставено на майката, постановено е детето да живее с нея и е определен режим на лични контакти с бащата; последният е осъден да му плаща месечна издръжка в размер на 85лв. В. съд е приел, че и двамата родители притежават еднакъв родителски капацитет – родителски, възпитателски и морални качества, като обстоятелството, че майката от две години живее извън страната и общува с детето предимно чрез скайп и телефон, не може да обоснове липса на родителски качества. Мотивирал се е с безспорния между страните факт, че това, което я е накарало да напусне България и да остави детето на грижите на баща му, е липсата на финансови средства, с които да се осигурява спокойното и нормално съществуване както на детето, така и на бащата – който е безработен и е разчитал на средствата, които тя му изпраща. Посочил е, че майката, макар и от разстояние, не е престанала да полага грижи за детето си, а докато е била в България няма данни да е неглижирала задъженията си или да е проявявала нехайство при възпитанието и отглеждането му. Приел е, че родителските права следва да се предоставят на нея предвид желанието на детето /което осъзнато желае да живее преимуществено при нея/, възрастта му /6г. – при която все още има голяма нужда от майчина грижа и тя не може да бъде заменена/ и силната му емоционална връзка с майката – която не е била прекъсвана, макар и общуването да е било преимуществено по телефон и скайп. Напускането на страната и необходимостта от съжителство с партньора на майката не биха могли да бъдат основания да бъде отказано предоставяне на родителските права – тъй като детето е комуникативно и контактно, лесно ще се адаптира към новата среда на живот и ще преодолее без затруднения първоначалната езикова бариера. Предвид споделяне на съображенията на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил и към мотивите му.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за „приложението на критериите, които следва да бъдат приложени при извършване на преценката кой от родителите да упражнява родителските права” и „може ли отсъствието на единия родител и общуването му с детето предимно по скайп и телефон да доведе да правилна преценка относно родителския капацитет и възпитателски качества”, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия поставен въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Във връзка със същия е налице задължителна практика – съобразно която от значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето (ППВС 1/12.11.74г.,) – която практика не е била съобразена.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на 25лв. държавна такса и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.277/1.08.14г. по г.д.№615/14 на В. Окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ