4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр.София, 07.04.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2615 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П., [населено място] срещу решение № 253/ 22.07.16г., постановено по в.т.д.№ 198/16г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 587/11.12.15г. по т.д.№ 19/15г. на Смоленския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че дължи на [фирма], [населено място] сумите: главница в размер на 54836,76 лв., договорна лихва за периода 11.06.12г. – 13.08.13г. в размер на 5974,96 лв., наказателна лихва за периода 12.01.13г. – 13.08.13г. в размер на 3217,81 лв., заемни такси в размер на 248,72 лв., ведно със законната лихва от 14.08.13г. до окончателно погасяване на задълженията, произтичащи от договор за жилищен кредит от 01.03.08г. и споразумение от 05.11.10г., за които е издадена заповед за изпълнение № 129/19.08.13г. по ч.гр.д.№ 233/13г. от Районен съд – Мадан.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.03.07г. между [фирма] и С. З. П. и Р. М. П. е сключен договор за жилищен кредит за сумата от 56800 лв. със срок за издължаване 300 месеца при първоначално уговорена възнаградителна лихва в размер на 7,29%, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, в резултат на което към датата на сключване на договора възнаградителната лихва е формирана от 3,69% БЛП и 3,60 процентни пункта надбавка. Според чл.20.2 от Общите условия към договора при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като до предявяването на молба за събирането му по съдебен ред се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 05.11.10г. страните са подписали допълнително споразумение към договора, в което са приели, че остатъкът от задълженията на кредитополучателите към банката възлиза на 56869,04 лв., от които главница от 54442,55 лв., редовна лихва от 1879,21 лв., наказателна лихва от 365,52 лв. и заемни такси от 184,03 лв., посчена е внесена сума от 534,82 лв., както и е заявен отказ на банката от наказателните лихва за периода 18.10.10г. – 05.11.10г. Със споразумението страните са договорили и нови условия за погасяване на остатъка от кредита, които включват деветмесечен гратисен период за издължаване на главницата, през който кредитополучателите заплащат месечна лихва по погасителния план в размер на 217,37 лв. Уговорени са случаи на капитализация на лихвата, както и нова лихва по кредита, която е в размер на 9,29%. Съгласно чл.25.3 от Общите условия кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент, както и таксите при изброени няколко условия, която разпоредба е възпроизведена в новите общи условия на банката, действащи към момента на подписване на допълнителното споразумение, като са добавени и нови пазарни индекси или тяхното „съществено изменение“ за промяна на лихвения процент по кредита. По делото е било безспорно, че до сключването на споразумението от 05.11.10г. БЛП е увеличаван няколко пъти, както и че след 07.10.07г. кредитополучателят е допускал системни просрочия в погасяването на кредита. След сключването на споразумението са направени плащания, последното от които на 07.01.13г. за вноската за месец октомври 2012г., и пред месец юни 2013г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила писмо на длъжниците на 18.06.13г., получено срещу подпис от настоящия касатор.
Решаващият състав на апелативния съд е счел за основателно въведеното в процеса възражение на кредитополучателя за неравноправност на клаузите на чл.7 и чл.15 от договора и на чл.25.3 от Общите условия, даващи възможност на банката едностранно и периодично да определя БЛП, който е елемент на възнаградителната лихва, както и да изменя общите условия. Според въззивния съд в клаузата в общите условия липсва яснота относно основните независещи от волята на търговеца предпоставки за промяна на лихвения процент, тъй като не е посочен математически алгоритъм, определящ трайно съотношението между изменението на пазарните лихвени индекси или другите изброени фактори и конкретното изменение на БЛП.
Пловдивският апелативен съд е уважил предявените искове, като е приел, че вземанията на кредитора не се основават на приложението на нищожните клаузи на договора на кредит, а на сключеното между страните допълнително споразумение, с което страните са преуредили отношенията си и към този момент са били установени актуалните размери на остатъка по кредита, включително договорната лихва след последното й изменение. Подписан е бил нов погасителен план, поради което длъжникът е обвързан с поетите по това споразумение задължения относно предоговорените размери на остатъка от задължението и е приел размера и начина на погасяване на задълженията. Предсрочната изискуемост е обявена от банката поради неизпълнение на задълженията по споразумението, поради което е прието за установено съществуването на вземанията. Вторият длъжник по договора за кредит не е подал възражение по чл.414 ГПК и по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1.“Нищожно ли е на основание чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие, липса на основание и накърняване на добрите нрави допълнително споразумение към договор за кредит, когато е сключено, за да бъде предоговорен нередовно обслужван кредит, когато нередовността на кредита се дължи на едностранни увеличения от страна на банката на лихвения процент и на погасителната вноска, които са признати от съда за нищожни като неравноправни и без зачитането на които кредитът е редовно обслужван от кредитополучателя?“ и 2.“Оказва ли влияние върху крайния резултат от спора, в това число и върху наличието на предсрочна изискуемост и неплатения остатък от кредита констатираната неравноправност и нищожност на уговорки в договора за кредит между страните, при условие че в допълнително споразумение страните са преуредили отношенията си при липса на основание за сключването му /липса на нередовно обслужване/?“.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора правни въпроси са формирали основния решаващ извод на въззивния съд за уважаване на предявените установителни искове, поради което същите отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос за прилагането на основанията за нищожност по чл.26 ЗЗД към споразумения по договори, клаузи от които са обявени за нищожни като неравноправни, не е налице задължителна практика на ВКС и отговорът на този въпрос налага тълкуване на приложимите правни норми. Вторият въпрос е относим към последиците при обявена нищожност на споразумение към договор в посочената хипотеза, поради което отговорът му е предпоставен от отговора на първия въпрос.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнения от състава на ВКС правен въпрос: „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?“
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 1285,57 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253/ 22.07.16г., постановено по в.т.д.№ 198/16г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Р. М. П., [населено място], чрез пълномощника адв. М. О., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1285,57 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.