Решение по т.д. №2278/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№.21
гр. София, 12.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2278/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [община]-гр.Б. срещу решение №278 от 14.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2896/2012 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 28.05.2012 г. по ф.д. № 80188/2009 г. на СГС, VІ-4 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ с предмет: отмяна на решението на общото събрание на акционерите на [фирма] /предишно проведено на 04.07.2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество чрез обезсилване на акции и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции и непарична вноска. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на разпоредбата на чл.201 ал.2 ТЗ и необоснованост на въззивното решение.
С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за възможността, с оглед разпоредбите в чл.201 ал.2 ТЗ, с решение на общото събрание на акционерите, на основание чл. 203 ТЗ да се извършва едновременно намаляване на капитала на акционерно търговско дружество чрез обезсилване на акции на акционерите и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и на трето лице чрез непарична вноска от страна на последното, когато обезсилените акции не са придобити при това условие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и следващите от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното от ищеца-касатор като притежател на акции в ответното дружество решение на общото събрание на акционерите на [фирма] от 04.07. 2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество от 16 461 535 лева на 6 461 535 лева чрез обезсилване на акции на двама от акционерите и увеличаването му от 6 461 535 лема на 16 561 535 лева чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и непарична вноска от трето лице, не е в противоречие с разпоредбите на чл.201 ТЗ, които допускат обезсилването на акции да става само чрез два способа принудително или след придобиването им от самото дружество- ал.1 , като първият способ се прилага само ако е предвиден в устава на акционерното дружество и акциите са записани под това условие-ал.2 и предпоставките и начина на обезсилване следва да са уредени в самия устав-ал.3 ТЗ. Според решаващия въззивен състав липсата на противоречие с посочените императивни разпоредби идва от там, че в случая взетото решение на общото събрание е за едновременно, т.е. с едно решение, намаляване на капитала и неговото увеличение, което е допустимо съгласно чл.203 ТЗ, която разпоредба е специална по отношение на общите разпоредби на ТЗ приложими само за намаляване на капитала, включително и тази в чл.201 ТЗ. Ето защо в случая е налице хипотеза, за която са неприложими общите разпоредби относно ограниченията и предпоставките за намаляване на капитала на едно акционерно дружество чрез обезсилване на акции-чл.201 ТЗ, доколкото е приложен специалният способ за едновременно увеличение и намаление на капитала, в който случай не се касае за същинско намаляване, а само един позволен от закона технически способ. По изложените съображения искът по чл.74 ТЗ е отхвърлен, поради липса на незаконосъобразност на това решение на общото събрание на акционерите.
Относно правния въпрос от значение за изхода на спора, то отговорът му произтича от съдържанието на съответните разпоредби на закона, тълкувани по правилата на чл.46 ал.1 предл. второ ЗНА, т.е. в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби на тълкувания акт, на неговата цел и на основните начала на правото на РБ:
Разпоредбата на чл.203 ал.1 ТЗ урежда специфичната възможност по решение на ОСА на акционерите в АД / аргумент от чл.192 ал.2 и чл.199 ал.1 ТЗ/ да се извършва едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството, като способ за привеждане на вписания в ТР капитал в съответствие със стойността на чистите активи на дружеството. Става въпрос за номинално, а не ефективно намаляване на капитала, с цел избягване ситуацията, която би наложила бъдещите приходи от дейността на дружеството да отиват за покриване загубите формирани от разликата в по-високата стойност на капитала спрямо нетното имущество на търговеца, като по този начин се осигури възможността за изплащане на дивиденти, доколкото последното е допустимо само ако стойността на имуществото надхвърля тази на капитала. В същото време едновременно с номиналното намаляване се извършва ефективно увеличаване на капитала чрез привличането на нов акционер, който поема това увеличение като придобива възмездно- чрез парична или непарична вноска новите акции, с чиято стойност става това. Изричното изискване на закона е в този случай увеличението на капитала да е предпоставка за допускане на намаляването, за което органът по вписването следи служебно при допускане на вписването в търговския регистър с едно решение на двете обстоятелства. От изложеното следва, че посредством решенията на ОСА по чл.203 ТЗ се гарантират, както правата на кредиторите на дружеството, доколкото капиталът служи и за обезпечение на техните вземания, така и интересите на дружеството и на неговите акционери, с оглед възможността на последните да получават дивиденти. Ето защо, този способ е уреден от законодателя независимо и паралелно, наред с другите способи за самостоятелно намаляване / чл.199-201 ТЗ/, съответно увеличаване на капитала/чл.192-194 ТЗ/.
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е неоснователна.
От страна на ищеца-касатор като притежател на акции в ответното дружество по реда на чл.74 ТЗ е поискана отмяната на решение на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 04.07. 2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество от 16 461 535 лева на 6 461 535 лева чрез обезсилване на акции на двама от акционерите и увеличаването му от 6 461 535 лева на 16 561 535 лева чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери срещу непарична вноска от трето лице на основание незаконосъобразността и отмяната след вземане на процесното решение на ОСА по реда на чл.74 ТЗ на решенията на предходни общи събрания, които по своя предмет са от значение за законосъобразността на това решение. Така посочените оплаквания за незаконосъобразност на решението на ОСА от от 04.07. 2009 г. обаче са неоснователни, доколкото е налице ясната и недвусмислена разпоредба на чл.231 ал.3 ТЗ относно решенията за изменение на устава на АД , която постановява, че последните влизат в сила от вписване в търговския регистър и тази на чл.8 от ЗТР относно действието занапред на заличаването на вписването. Следователно към датата на вземане на процесното решение отменените впоследствие предходни решения за изменение на устава на акционерното дружество са били породили своето действие и съобразяването при вземането на решението на ОСА от 04.07. 2009 г. със съдържанието на този устав, според редакцията му към тази дата не води до извода за нарушение на повелителни разпоредби на закона или устава като основание за отмяна по чл.74 ТЗ.
В действителност остава открит въпросът, дали в случая приложението на чл.203 ал.1 ТЗ за едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството е било обосновано, с оглед липсата на данни по счетоводния баланс към датата на вземане на решението на ОСА за стойността на чистите активи на дружеството, за да се прецени наличието на обективна необходимост за това, но подобни доводи и оплаквания не са наведени със самата искова молба в срока по чл.74 ал.2 ТЗ, поради което и не могат да се разглеждат в производството по конкретния иск, съответно при преценка произнасянето по него в обжалваното въззивно решение. При произнасяне по иск по чл.74 ТЗ, съдът е обвързан само от наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност и не може да излиза извън тях- т.8 и т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. По тези съображения са без значение значение и оплакванията в касационната жалба за неспазването при вземане на решението на ОСА по чл.203 ТЗ с уговорката в устава на акционерното дружество за винкулираност на акциите.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №278 от 14.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2896/2012 г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.