4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1988/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“ – с. Калугерово, общ. Правец, Софийска област, чрез процесуалния представител адв. С. П. С., АК – Ловеч, против решение № 62 от 14. 02. 2018 г. по гр. д. № 655/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 128 от 24. 08. 2017 г. по гр. д. № 889/2016 г. на РС – Ботевград, с което са отхвърлени предявените от манастира против държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, искове с правни основания чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 12 бр. гори, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], индивидуализирани по местонахождение, площ и граници в диспозитива на първоинстанционното решение.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на пар. 5, ал. 3 ПЗР ЗВ, при допуснато процесуално нарушение – необсъждане на събраните гласни и писмени доказателства, установяващи придобиване по давност на недвижимите имоти от манастира към одържавяването им, както и необоснованост на извода за неосъществявано владение върху имотите от ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдържа се и позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 86/17 г. – противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата.
Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Ч. Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, излагайки собствени мотиви и препращайки към тези на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, че с ПМС № 2971/23. 08. 1941 г., обн. ДВ бр. 186/23. 08. 1941 г., е определен, на осн. чл. 20 ЗГ, предметът на горското стопанство в землището на [населено място] и в същото е уточнено, че в описаните граници влиза гората на манастира „Св. Архангел Михаил“, намираща се в с. Калугерово, м. „К.“, с площ от 27, 30 хка, като са индивидуализирани и границите й. С ПМС № 4024/28. 08. 1941 г., обн. ДВ бр. 183/20. 08. 1941 г., е определен, на осн. чл. 20 ЗГ, предметът на горското стопанство в землището на [населено място], като също е уточнено, че в описаните граници влиза и гората на манастира „Св. Архангел Михаил“, с. Калугерово, м. „П.“, с площ от 7,00 хка, с описани граници. Представено е становище от държавния лесничей по заявление от 20. 01. 1939 г. от В. Д. Д. за инсталиране на дъскорезница в [населено място], в което становище сред описаните гори в землището на [населено място] фигурират и манастирски нискостеблени гори 175 дка. Представено е позволително за сеч № 28/20. 11. 1944 г., издадено от игумена на Чекотинския манастир в полза на десет физически лица, за извършване на сеч в манастирската гора, със срок до 1. 03. 1945 г. Представено е писмо изх. № 2146/21. 08. 1943 г. от лесничея на Ботевград до кмета на [населено място] за изпратено препис-извлечение от утвърдения годишен план за сеч за стопанската 1943 г. – 1944 г. за манастирската гора в м. „К.“, [населено място], както и препис-извлечение за годишния план за второстепенно ползване /паша/ от манастирската гора в землището на [населено място] през зимния и летния сезон на 1943 г. – 1944 г. Представено е писмо № 2029/21. 08. 1946 г. от лесничейството до игумена на Чекотинския манастир за годишния план за главно ползване /сеч/ за стопанската 1946/1947 г. за манастирските гори в м. „К.“, с което се съобщава за разрешено голо сечище в горите. Представен и протокол от 30. 08. 1957 г. за определяне границите на манастирските гори към Ловчанската епархия, включително и за горите на Чекотинския манастир. Не са обсъдени събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Н. П. Н., С. М. И., Т. М. Н. и Й. И. Н.).
От правна страна искът е приет за неоснователен. Прието е, че уважаването му предпоставя доказване на обстоятелството, че към одържавяване или отнемане на горите през 1957 г. същите са били придобити от манастира на твърдяното основание – придобивна давност. Прието е, че ЗВСГЗГФ е специален по отношение на Закона за вероизповеданията, че с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ са изброени допустимите доказателства за установяване правото на собственост върху заявените за възстановяване гори – само писмени. Изрично са изключени като допустими доказателства свидетелските показания, писмените декларации на заявителя и протоколите за установяване предмета на горското стопанство, издадени на осн. чл. 22 ЗГ от 1922 г. и чл. 20 ЗГ 1925 г. Прието е, че в случая, за установяване осъществяването на придобивното основание давност, са ангажирани само недопустими гласни доказателства, поради което въведеното от ищцовата страна придобивно основание е недоказано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси, които се свеждат до питането дали в производството по предявен иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху горски недвижими имоти, които ищцовата страна твърди да е била придобила на основание придобивна давност, изтекла към одържавяването им, и последвало възстановяване на собствеността на основание пар. 5 от Закона за вероизповеданията, е допустимо установяване на придобивна давност чрез гласни доказателства или важи въведената с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ забрана в производството по предявен иск по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост да се доказва със свидетелски показания.
Твърди се,че приетото от въззивния съд по така поставения въпрос противоречи на решение № 25 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5326/2014 г. на ВКС, 2 г.о., като и че обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. Сочи се и противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на разпоредбата до влизане в сила на ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г.
Твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като разгледаните в решение № 25 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5326/2014 г. на ВКС, 2 г.о. въпроси са различни от поставения.
Към подаване на касационната жалба (26. 03. 2018 г.) разпоредбата на чл. 280 ГПК е изменена и не предвижда като основание за допускане до касационно обжалване противоречиво разрешаване на даден въпрос от съдилищата, каквото е съществувало до влизане в сила на ЗИД ГПК, обн. ДВ, бр. 86/17г. Не би могло да се допусне касационно обжалване на решението на непредвидено в процесуалния закон основание.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос не е формирана съдебна практика и разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на пар. 5 ЗВ и чл. 13 ЗВСГЗГФ.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 365 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2, чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 14. 02. 2018 г. по гр. д. № 655/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Чекотинския манастир „Свети Архангел Михаил“, с. Калугерово, общ. Правец, Софийска област, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 365 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: