Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.София, 27.07.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 5600/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. Р. и Д. Р., чрез адв. И. И. Й. от АК София, против решение от 24.04.2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, постановено по въззивно гр.д. № 12263/2013 г., в частта по иска с правно осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, лихвата за забава върху главницата, по евентуалния иск и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 314/04.03.2015 г. по следните въпроси: при смесен договор – за извършване на строителство и предварителен договор за продажба на построения имот, забавата на строителя да построи отразява ли се върху сроковете за прехвърляне на собствеността; при разваляне на договора поради забава на строежа, може ли да се претендира неустойка, която е уговорена за неизпълнение на обещанието да се прехвърли построения имот; при частично уважен главен иск, евентуалният следва ли да се разгледа.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Когато в един договор се съдържат елементи, както на договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, така и на предварителен договор за покупко-продажба, сделката явно е насочена към постигане на една цел – построяване на обектите и тяхното транслиране в патримониума на възложителя/купувач; клаузите не могат да съществуват самостоятелно един от друг, трябва да се разглеждат в тяхната взаимозависимост и връзка. Изпълнението на обещанието за продажба на недвижим имот не може да бъде изпълнено преди построяване на обектите – целта е поръчващият да стане собственик на изработеното след заплащане на съответната цена, а в нея се включва, както стойността на построените обекти, които се прехвърлят, така и възнаграждението по изработката; преди изграждане на обекта, няма предмет на уговорената продажба.
В обобщение, забавата на строителя/обещател да построи се отразява и върху сроковете за прехвърляне на собствеността. Липсата на изпълнение да се продаде в надлежно време, е поради неизпълнение на условието – построяване на обещания имот и, ако последното не е изпълнено в срок поради забава на длъжника, то именно тя се е отразила и върху крайното неизпълнение на договора.
От съображенията, изложени във връзка с първия материалноправен въпрос, се следва и разрешението по втория – при разваляне на договора поради забава на строежа, може ли да се претендира неустойка, която е уговорена за неизпълнение на обещанието да се прехвърли построения имот. Когато невъзможността на длъжника да построи в срок е поради собственото му виновно поведение, налице е отказ да изпълни и задължението за прехвърляне на собствеността върху обекта. Налице е забава и по двете престации, която забава е вид неизпълнение на целия договор, поради което изправният кредитор може да иска вместо изпълнение, разваляне на договора при условията по чл. 87 ЗЗД, както и обезщетение за вреди от неизпълнение, чийто размер се определя по начало от неустойката, щом такава е уговорена. В този случай развалянето е с обратна сила (чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), изпълнение е немислимо да се търси, изправната страна не може да претендира обезщетение (неустойка) за вреди от забава (в този смисъл и разясненията в ТР № 7/2013 г. на ОСТК на ВКС). Само когато изпълнението е възможно и кредиторът го иска (чл. 79, ал. 1, педл. 1 ЗЗД), той може да търси наред с него и мораторни вреди; обезщетението на последните е неустойката за забава, когато такава е предварително договорена. Допустимо е присъждане на неустойка за забава и при разваляне, но само при двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне в бъдеще, в случаи на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, и то само за онази част от сделката, чието действие се запазва. В заключение, при разваляне на договора от изправния купувач поради неизпълнена престация на обещателя/строител да продаде имота, дължащо се на неизпълненото му задължение да построи обекта, вредите на изправната страна са от неизпълнението на договора, а не от забава в изпълнението му. Щом е уговорена неустойка за вреди от неизпълнение на договора, длъжникът я дължи.
На въпроса – при частично уважен главен иск, евентуалният подлежи ли на разглеждане, следва да се отговори отрицателно. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни по вид – установителни, осъдителни, конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите. Ако съдът уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен.
Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание. Обратният иск се разглежда, както при пълно, така и при частично уважаване на иска – в рамките на уважената част, когато е предявен от ответника срещу трето лице-помагач и съответно, в рамките на отхвърлената част, когато е предявен от ищеца срещу трето лице-помагач.
По касационните оплаквания:
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е частично основателна.
П. Р. и Д. Р. са предявили против [фирма] иск за сумата 465.95 евро – невърнат остатък от платена цена по развален договор; за сумата от 9344.80 евро – договорна неустойка за неизпълнение по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 13.08.2008 г., лихва за забава и евентуален иск за сумата от 21 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение за периода от плащането на вноските по предварителния договор от 13.08.2008г. до датата на депозиране на исковата молба.
Въззивният Софийски градски съд обезсилил решението на първата инстанция в частта по евентуалния иск, осъдил ответника да заплати на ищците 132,95 евро, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и отхвърлил изцяло иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и този за мораторна лихва върху главницата. Изменил първоинстанционното решение в частта за разноските и присъдил разноски за въззивното производство съразмерно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Съдът приел за установено, че страните сключили помежду си договор за продажба на недвижим имот и изпълнение на строителство. В него уговорили, че при отказ на изпълнителя/продавач да продаде имота на изправната страна в изискуемата нотариална форма, договорът се счита развален и се дължи неустойка в размер на 20 % от определената цена. Определен е срок за завършване на сградата – 30.12.2009 г.
С нотариална покана възложителите/купувачи П. Р. и Д. Р. дали на [фирма] тримесечен срок да завърши обекта и да прехвърли собствеността върху имота, а в случай, че не бъде завършено строителството – да върне цената, ведно с обезщетение за забава и да плати неустойка от 9344,80 евро. Поканата била връчена на 17.05.2011 г. На следващия ден обещателят -строител отговорил, че обектът е в груб строеж и предложил предоговаряне на срока за изпълнение – 30.12.2012 г., с намаляване на последната вноска с 2 000 евро. Купувачите отговорили, че развалят договора.
На 06.10.2011 г. било постигнато извънсъдебно споразумение, в което строителят признал, че дължи на купувачите 42051 евро, която сума трябвало да върне в срок до 14.10.2011 г, както и 2264 евро, представляващи три процента годишна лихва върху платената сума, считано от датата на забава.
Плащането било извършено с четири дни закъснение – на 18.10.2011 г. , като сумата е със 132,95 евро по-малко от дължимата – с оглед фиксинга на БНБ; плащането е извършено в лева.
Относно иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД въззивният съд приел, че договорът бил развален едва на 26.07.2011 г., поради забава на строителя по договора за изработка да изгради и завърши имота в уговорения вид и в предвидения срок, а не поради отказ на същия да го прехвърли на 30.12.2009 г. Според въззивната инстанция правото на компенсаторна неустойка възниква при отказ на продавача да прехвърли по нотариален ред, в посочения по договора срок имот. Това задължение обаче е предпоставено от изграден към същия момент имот, завършен във описани в приложението към договора вид, или поне в груб строеж. Съдът посочил, че след като ищците Р. не са доказали, че имотът е бил изграден в груб строеж към 30.12.2009 г., няма как към същата дата той да им бъде прехвърлен, следователно нямат право на компенсаторна неустойка; тя е уговорена само при отказ на продавача да продаде, а той има желание да осъществи сделката. В договора било посочено, че при подобен отказ договорът автоматично се разваля и именно поради това се дължи неустойка, а в случая договорът е развален по-късно и не поради отказ на продавача да прехвърли собствеността.
Евентуалният иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е оставен без разглеждане поради несбъдване на условието – отхвърляне и на двата главни иска – съдът частично е уважил този по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Решението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неправилно.
В противоречие с дадените по-горе разрешения на поставените материалноправни въпроси, въззивният съд приел, че кредиторите нямат право след разваляне на договора да получат и уговорената неустойка за вреди от неизпълнение на обещанието за прехвърляне собствеността върху построения имот. Невъзможността на строителя да изпълни в срок строителството, е попречило да изпълни и обещанието за продажба. Налице е неизпълнение, което е и причината за извънсъдебното разваляне на договора, на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не е установено, а и не се твърди, че кредиторът е бил също в забава, съответно, че негови действия, за които носи отговорност, са причина за неизпълнението на договора и за развалянето му.
Въззивното решение в тази част, както и по акцесорната претенция за мораторна лихва и в частта за съдебноделоводните разноски, следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД бъде уважен за сумата от 9344.80 евро – договорна неустойка за неизпълнение по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 13.08.2008 г. Основателно е и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което следва да бъде уважено, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението, с което въззивният съд е обезсилил това на първата инстанция по евентуалния иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 21 000 лв. и го е оставил без разглеждане, е правилно. Софийският апелативен съд се е съобразил с даденото по-горе тълкуване на процесуалноправния въпрос – евентуалният иск е бил предявен при условие, че не бъдат уважени два кумулативно обективно съединени иска – по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за невърнат остатък от платена цена по разваления договор и по чл. 92 ЗЗД за неустойка. Поради частично уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд не е следвало да пристъпва към разглеждане на евентуалния иск и като го е сторил, е постановил недопустим съдебен акт – произнесъл се е без да се е сбъднало условието, при което е сезиран.
Относно разноските:
Съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК при предявени в условия на евентуалност искове, държавна такса се събира само по главния. Съдебноделоводните разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК – съразмерно уважената/отхвърлената част от иска/исковете. Когато евентуалният иск не е бил разгледан от съда, страните нямат право на съдебноделоводни разноски, както по чл. 78, ал. 1, така и по чл. 78, ал. 3 ГПК.
С определение от 03.07.2014 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Софийският градски съд е отказал да измени решението си в частта относно разноските, сторени във въззивното производство от П. Р. и Д. Р. във връзка с евентуалния иск за сумата 21 000 лв., защото той не е бил разгледан по същество.
Срещу определението е подадена частна жалба, образувана в ч.гр.д. № 5599/2014 г. по описа на ВКС, ІV го.о.. Производството по същото е присъединено за съвместно разглеждане с настоящото дело.
По изложените по-горе съображения, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд точно е приложил чл. 78, ал. 1 ГПК. Промяна относно дължимите разноските в първа и втора инстанция, във връзка с евентуалния иск, не се налага и с оглед постановения краен резултат по делото с настоящото решение.
Относно съдебноделоводните разноски, дължими по другите претенции:
Сборът от цената на разгледаните искове – по чл. 55, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД е левовата равностойност на 9810,75 евро, определена към датата на подаване на исковата молба в размер на 19188,06 лв.
С оглед крайния резултат по делото – изцяло уважен иск по чл. 92 ЗЗД и частично по чл. 51, ал. 1 ЗЗД (влязлото в сила въззивно решение в тази част), общият размер на уважените искове е с левова равностойност 18 536,84 лв.
Съдебноделоводните разноски, сторени от страните в първа и втора инстанция следва да се определят, както следва – ищецът е сторил съдебноделоводни разноски в размер общо на 3548,44 лв., поради което, на на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на 3428 лв. За въззивно производство ищците имат право на 2415 лв.
Ответникът има право на съдебноделодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете – 651,22 лв. (19188,06 – 18 536,84), съответно в размер на 348,74 лв. за всяка инстанция – първа и въззивна, или общо – 697,48 лв.
Пред Върховния касационен съд предмет на проверка е въззивното решение по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, който иск е изцяло уважен от касационната инстанция и въззивното решение, постановено по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК, което е потвърдено от ВКС. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за производството пред Върховен касационен съд, ищците имат право на съдебноделоводни разноски в размер общо на 1005,53 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 24.04.2014 г. на Софийски градски съд,ІІ-д въззивен състав, постановено по въззивно гр.д. № 12263/2013 г., в частта по иска с правно осн. чл. 92 ЗЗД, лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и изцяло относно съдебноделоводните разноски, присъдени на страните за производството пред първа и въззивна инстанция, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „В. В. Х.” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ВЕЦ С. № 999, да заплати общо на П. Р. и на Д. Р., двамата със съдебен адресат адв. И. Й. от [населено място], [улица], партер, сумата в размер на 9344,80 евро, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, дължима по договор от 13.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2011 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 5834 лв. съдебноделоводни разноски по делото, сторени в производството пред Софийски районен съд и Софийски градски съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Р. и на Д. Р. общо да платят на „В. В. .” ЕАД, [населено място] сумата в размер на 697,48 лв. – съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд и Софийски градски съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.04.2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, постановено по въззивно гр.д. № 12263/2013 г., в частта, постановено по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд по гр.д. № 51199/2011 г. на 43 състав и евентуалният иск за сумата 21 000 лв. е оставен без разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор В. А. С. да заплати на П. Р. и Д. Р. общо сумата в размер на 1005,53 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството пред Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.07.2014 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, постановено по гр.д. № 12263/2013 г., постановено от Софийски градски съд,ІІ-д въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: