Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. София, 06.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1426 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Х. Ф. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. К, против решение без номер от 30 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 770 по описа на Софийския градски съд от 2004 г., с което е отменено решение от 31 октомври 2003 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. в частта по иска с правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността, като касаторът е осъден да предаде на П. Г. П. и А. Г. Д. от гр. С. владението върху 1/3 идеална част от празно дворно място, цялото от 2.4 декара, планоснимачен № 567 кв. 572 в м. “В”, при съседи наследници на А. И. и М. А. , ул. “. № 4, а в останалата част решението е оставено в сила.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изтъква, че съдът не е взел предвид, че искът на ответниците касае друг имот; активната легитимация на ищците е спорна предвид разликите както в техните имена, така и в имената на наследодателката им; ответниците не са уточнили и пасивната легитимация по иска; ответниците сочат различни основания за собствеността си; решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка; съдът не е обсъждал данните за владение от страна на касатора върху имота на законно основание. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора Х. К. – адв. К поддържа доводи за неправилността на решението и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводството от страна на въззивния съд.
Ответниците в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че съдът е преценил всички доказателства по делото; касаторът не притежава писмени доказателства за собствеността си; касаторът не е доказал, че е упражнил фактическа власт върху имота. Процесуалният представител на ответника А адв. Й, в съдебно заседание и в писмени бележки сочи доводи за правилността на атакуваното решение.
Постъпила е касационна жалба и от П. Г. П. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Б, против решение без номер от 23 юни 2008 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по чл. 192 ал. 2 от ГПК (отм.) от 6 март 2008 г. по същото въззивно гражданско дело, като вместо израза “… в първия му абзац като на ред втори от първия абзац след израза в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС се добави за 1/3 идеална част от процесния имот”, вместо което се добавя “…във втория му абзац, след израза ул. “. № 4 се допълва КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. П. и А. Г. Д. срещу Х. Ф. К. по чл. 108 от ЗС за останалите 2/3 идеални части от имота”.
Срещу същото решение е постъпила и касационна жалба от Х. Ф. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. К.
В жалбата на П. П. се сочи, че в атакуваното решение отново е допуснато много съществено противоречие с първоначалното решение между мотивите и диспозитива на съдебния акт, тъй като в мотивите се приемат права на касатора върху 1/3 идеална част от празно дворно място от 540 кв.м., а в решението е посочено, че частта, която се възстановява на касатора е 2400 кв.м., като в самия диспозитив отново се сочи само идеалната част по отношение на която искът е признат и в каква част е отхвърлен, без да се посочи квадратурата.
В жалбата на Х. К. се сочи, че по същество поправката на първоначалното решение отново е непълна, тъй като не се описва кой е първоначалния имот и в какъв размер е той.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебни актове.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение.
За да постанови основното си решение въззивният съд приел, че ищците се легитимирали като собственици на процесната част от имота на основание възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а наследодателката им го придобила по наследство от своя баща; имотът бил внесен в ТКЗС, но ищците притежавали само 1/3 идеална част от него, като само за тази част е следвало да бъде възстановено правото им на собственост; имотът не е придобит по давност поради внасянето му в ТКЗС, а няма писмено доказателство, което да води до приложението на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ.
С решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдът посочил, че ответникът Х. К. следва да се осъди да предаде владението на 1/3 идеална част от процесния имот и се отхвърли иска за останалите 2/3 идеални части.
Касационната жалба на Х. Ф. К. против решение без номер от 30 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 770 по описа на Софийския градски съд от 2004 г. е неоснователна.
Съдът е сезиран с ревандикационен иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. Ищците-ответници по касация сочат в исковата молба, че по наследство притежавали празно дворно място от 540 кв.м., пл. № 567 по кадастралния лист 572 в м. “В”, при съседи – наследниците на А. И. и М. А. , ул. “М” 4. В допълнително уточнение на претенцията е посочено, че имотът е тяхна собственост по силата на решение на поземлената комисия за възстановяването на имота, след което отново твърдят, че са го придобили по наследство.
Ищците подкрепят претенцията си за собствеността върху спорния имот с придобиването му по наследство и давност още от техния баща през 1955 г. в лично качество и като техен законен представител. Правата върху процесния имот за бащата и двамата му синове са за по 1/9 идеална част от нива в м. “М” от около 2.4 декара. Извън частта на ответниците и баща им, както и 1/9 идеална част на баба им по майчина линия, останалата част от имота от 2.4 декара впоследствие била продадена на трети лица. Бащата на ищците влязъл в ТКЗС през 1949 г. С решение на поземлената комисия от 1994 г. на наследниците на С. Т. (Петкова) било възстановено правото на собственост върху нива от 2.4 декара в м. “М” имот № 3* и 567, парцел ****т кадастрален лист № 5* П. 1995 г. ищците се снабдили с нотариален акт за собственост на възстановен имот от 1082 кв.м., съставляваща имот пл. № 1* от новия кадастрален план. При тези факти следва да се приеме, че ответниците по касация са доказали, че са придобили собствеността по посочените от тях правни основания за това.
На правата на ищците касаторът К. противопоставя придобиване на имота по давност. Твърди се, че след удостоверяването на правата върху имота за ищците и баща им през 1955 г., бил подписан предварителен договор за продажба на имота между бащата на ищците и М. К. – майка на касатора. Липсват данни окончателен договор да е сключван. Ответниците по иска са поддържали, че владеят имота по силата на предварителния договор, но той е изключен от доказателствения материал по делото на основание чл. 101 от ГПК (отм.). Характерът на имота към датата на колективизацията и внасянето му в ТКЗС налага извода, че при липсата на писмен документ по смисъла на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ, на който владението да може да бъде основано, имотът не е могъл да бъде придобит по давност от майката на касатора К. , защото включването на имота в ТКЗС е прекъснало течението на придобивната давност. Затова снабдяването през 1991 г. на касатора и понастоящем покойния му баща с нотариален акт за собственост по давност и наследство върху празно дворно място от 540 кв.м., представляващо имот пл. № 5* не може да легитимира права, които не са възникнали в правната сфера на касатора.
Не се спори, че касаторът владее имота.становените права на ищците и липсата на правно основание за владението върху имота правилно са мотивирали въззивния съд да приеме, че ревандикационната претенция е основателна, но в рамките на придобитите от ищците и наследодателя им права, а не за имота изцяло. Това е така, защото по делото не е установено, че към момента на колективизацията ищците са придобили имота изцяло.
Касационните жалби против решение без номер от 23 юни 2008 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, са основателни.
С решение без номер от 30 юни 2006 г. въззивният съд възприел разрешение на спора, което се възприема от настоящата съдебна инстанция, но в диспозитива на решението осъдил касатора К. да предаде на ищците П владението върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от 2.4 декара, планоснимачен № 5* к.л. 572 в м. “В”, при съседи – наследници на А. И. и М. А. и ул. “. № 4, а в останалата част оставил решението на районния съд в сила. Претенцията на ищците обаче е друга – в исковата молба изрично се сочи, че ищците са собственици на празно дворно място от 540 кв.м., пл. № 567 по кадастрален лист 572 в м. “В” и искат предаването на владението на този имот. При тези данни решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като грешката не е отстранена, което налага и неговата отмяна и постановяване на нов диспозитив от ВКС съобразно установените права на страните по спора.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение без номер от 23 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 770 по описа на Софийския градски съд от 2004 г. и поправеното с него решение от 6 март 2008 г. по същото въззивно гражданско дело.
ОСТАВЯ В СИЛА решение без номер от 30 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 770 по описа на Софийския градски съд от 2004 г., с което Х. Ф. К., ЕГН **********, чрез адв. К, гр. С., Търговски дом, стая 145, е осъден да предаде на П. Г. П. и А. Г. Д., двамата с адрес в гр. С., кв. “С”, ул. “В” № 40, владението върху 1/3 идеална част от празно дворно място, цялото от 540 кв.м., пл. № 5* к.л. 572 в м. “В”, при съседи – наследници на А. И. и М. А. и ул. “. № 4, а за частта над 1/3 идеална част от същия имот искът на П. Г. П. и А. Г. Д. е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: