Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. София, 27.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 181 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на С. М. Ч. от гр. Д. и С. М. Б. от с. М., община С. за отмяна на влязло в сила решение № 332 от 20.11.2009г. по гр.д. № 51/2009г. на Районен съд С. Молителките се позовават на новооткрити писмени доказателства, както и твърдят, че са били възпрепятствани да се явят в последното съдебно заседание поради транспортни проблеми.
Ответниците по молбата са представили писмен отговор, с който считат молбата за неоснователна.
С определение № 31 от 02.03.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иска, предявен от двете молителки С. М. Ч. и С. М. Б. срещу Б. С. Б., З. А. Б., В. А. Б., С. С. Б. и С. С. Б. за съдебна делба на осем недвижими имота със земеделски характер в землището на с. М.. С решението е отхвърлен и иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 17, т.І, рег. №88, н.д. № 28/18.01.1999г. по описа на нотариус К. поради липса на съгласие на продавача; отхвърлен е и иск по чл. 576 ГПК за прогласяване нищожност на същия нотариален акт поради личното неявяване на продавача пред нотариуса. Срещу решението е била подадена въззивна жалба, която е върната като просрочена.
За да достигне до извод за неоснователност на исковете съдът е установил, че ищците и ответниците Б, З. и В. Б. са наследници на А. А. Б. и М. С. Б. , починали съответно през 1997 и 1999г. Ответниците С. Б. и С. Б. са съпруги съответно на В. Б. и на З. Б. В полза на наследодателя М е възстановена с решение на ПК С. собствеността върху земеделски имоти, осем от които са обект на делбата. С нотариален акт № 17, т.І, рег. №88, н.д. № 28/18.01.1999г. по описа на нотариус К. наследодателят М е продал на внуците си З. и В. Б. при равни части процесните недвижими имоти, като продажбата е извършена по време на браковете на двамата приобретатели. Според приетата графологическа експертиза подписът за продавач в оспорения нотариален акт за продажба принадлежи на М. Б. Съдът е посочил, че заключението е изготвено при обилен сравнителен материал и подробен сравнителен анализ. С оглед на приетото за полагане на подписа от наследодателя е направен извод за неоснователност на иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора поради липса на съгласие. Относно иска за нищожност на нотариалния акт съдът е посочил, че въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства за опровергаване на удостоверителното изявление на нотариуса, че продавачът се е явил лично. С оглед действителността на извършената продажба на имотите приживе от наследодателя искът за делба е приет за неоснователен поради липса на съсобственост между страните.
Като основание за отмяна молителките се позовават на новооткрити доказателства, които назначената по делото графологична експертиза е следвало да вземе предвид като сравнителен материал – основание по чл. 303,ал.1, т.1 ГПК, както и на невъзможност да присъстват на съдебното заседание по делото поради транспортен проблем – основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Относно новите доказателства молителките обясняват, че документите са били открити след изтичане на дадения от съда срок за представяне на сравнителен материал и не са взети предвид от вещото лице, а съдът не е уважил исканията им да възобнови съдебното дирене и да постави допълнителна задача на вещото лице. Новите доказателства са: декларация от 10.04.1994г., носеща подпис на наследодателя, пълномощно от М. Б. , нотариално заверено на 03.12.1993г. и писмо, без дата, адресирано до С. Те се намират в кориците на първоинстанционното дело. Относно наличието на транспортен проблем доказателства не са ангажирани и в съдебно заседание това основание не се поддържа.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на „нови писмени доказателства“ по смисъла на закона. На първо място, те не са новооткрити, а са били представени по делото. Декларацията от 10.04.1994г. е приложена по делото на л. 128 е и ползвана от вещото лице като сравнителен материал. След приемане на заключението с молба от 25.06.2009г. ищците са представили допълнителен сравнителен материал – това са т. нар. нови писмени доказателства и са поискали поставяне допълнителна задача на вещото лице. Съдът не е уважил молбата. В следващо съдебно заседание на 20.10.2009г. ищците – молителки в настоящето производство не са се явили, но се е явил пълномощника им адв. Д. В това заседание нови искания по повод на приетата експертиза не са правени. На второ място, не може да се приеме, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на спора. Това са документи, които е можело да послужат за сравнителен материал на допуснатата графологична експертиза, т.е. те нямат самостоятелно доказателствено значение за установяване правнорелевантни за спора факти, а единствено създават очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства. Откриването на нов сравнителен материал за графологичната експертиза, която вече е изследвала авторството на оспорения подпис в договора за продажба, не е ново доказателство по смисъла на закона. Виж в този смисъл ППВС №2/1977г., т.4, ал.2.
Основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК предполага страната да не е могла да се яви лично или чрез пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Това основание изобщо не е развито от молителите; няма каквито и да е данни, че са били възпрепятствани, още повече, че в последното съдебно заседание се е явил пълномощникът им.
Въз основа на горното не се установява наличие на основанията по чл. 303, ал.1,т.1 и т.5 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
Изложените в молбата доводи за неправилност на решението, свързани с несъгласие с изводите на почерковата екпертиза, съдът не обсъжда, тъй като са извън предмета на настоящето производство.
При този изход в полза на ответниците по молбата следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Ч. от гр. Д. и С. М. Б. от с. М., община С. с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 и т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 332 от 20.11.2009г. по гр.д. № 51/2009г. на Районен съд С.
ОСЪЖДА С. М. Ч. ЕГН ********** от гр. Д., ул.”Ф” № 16 и С. М. Б. ЕГН ********** от с. М., община С. да заплатят на Б. С. Б., З. А. Б., В. А. Б., С. С. Б. и С. С. Б., всички от гр. С., ул. Любен К. ” № 28 сумата 100 /сто/ лв. разноски за настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: