3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 12.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6368 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 05.07.2013 година по гр.д. № 341/2013 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 391 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 62/2013 г. на Сливенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Г. Г. Д. от [населено място] против Ю. „Т.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „помощник лесничей” към Горско стопанство, [населено място] до 03.01.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено след двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, който е изтекъл на 02.01.2013 г., поради което уволнението е отменено като незаконно и ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Д. за налагане на наказанието в нарушение на чл. 194, ал.1 КТ е въведен от ищеца в хода на устните състезания по делото след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. Приложените с въззивната жалба от работодателя доказателства за спазване на срока по чл. 194, ал.1 КТ не са приети от въззивния съд с оглед правилото на чл. 266, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от Ю., ТП Д. „Т.”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпросите в кой момент се преклудира възможността на ищеца по иск за отмяна на уволнение да въвежда доводи за незаконността му и следва ли въззивният съд да приеме доказателства за факти, които страната не е представила поради пропуски в доклада на първоинстанционния съд. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е съдът да се произнася по нередовно предявени искове, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 529 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 4260/2008 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в първото от които е прието, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност може да бъде предявен самостоятелно след влязло в сила решение, с което е уважен искът за отмяна на уволнението, а съгласно решение по гр.д. № 1733/2010 г. ІV г.о. ВКС съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са доводи, че въпросът следва ли съдът да обсъди и съобрази признанието на страната за неизгодни за нея факти е разрешен в противоречие с решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът допустимо ли е съдът да се произнася по нередовно предявени искове е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика. След оставяне на исковата молба без движение с указания за уточнение на петитума и обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът е посочил доводите си за незаконност на уволнението, чиято отмяна претендира (трудовият му договор е бил прекратен без предизвестие; без да се съобрази състоянието му на инвалидност и обстоятелството, че няма налагани предходни дисциплинарни наказания), както и че претендира и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност или съдът се е произнесъл след отстраняване нередовностите на исковата молба по редовно предявени от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Налице са предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса в кой момент се преклудира възможността на ищеца по иск за отмяна на уволнение да въвежда довод за налагане на дисциплинарното наказание след сроковете по чл. 194, ал.1 КТ, отговора на който въпрос обуславя и разрешаването на повдигнатите от касатора процесуални въпроси относно събиране на доказателства от въззивната инстанция и преценката на признания на страната за неизгодни факти.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2013 година по гр.д. № 341/2013 година на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Ю., ТП Д. „Т.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 80 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: