5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 12.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев
Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5946 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 474 от 11.03.2013 година по гр.д. № 2730/2012 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 02.03.2012 г. по гр.д. № 7518/2010 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 21670 евро, предявен от Д. С. Б. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Д. Д. от [населено място]. За разликата до 33120 евро искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 16560 евро. В решението е прието за установено, че с договор от 26.10.2006 г. ответниците са се задължили да постоят и прехвърлят на ищеца правото на собственост върху апартамент в сграда, находяща се в [населено място], [улица] срещу сумата 36800 евро, от които 1140 евро в деня на подписване на договора; 1140 евро при достигане на трета плоча; при достигане на кота било 11040 евро и в срок от десет дни преди излизане на акт 15 – 3680 евро. В предварителния договор страните са постигнали съгласие, че срокът за извършване на строителните работи и издаване на разрешение за ползване на сградата ще бъде 24 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна линия и ниво, както и че при неизпълнение на задължението в срок, продавачът дължи неустойка в размер на 0,0125 % за всеки просрочен ден, но не по-дълго от шест месеца. На 12.02.2007 г. е бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 28.04.2010 г. ищецът е връчил чрез служител на дружеството обещател нотариална покана, с която ищецът е поканил ответниците в едномесечен срок да изпълнят договорните си задължения, като при неизпълнение договорът ще се счита за развален и изплатените по него суми подлежат на връщане, ведно с дължимата неустойка. Прието е, че ищецът е извършил плащания общо на стойност 21670 евро, за получаване на които суми ответникът М. Д. е подписал разписки. При така установените факти, в решението е прието, че волеизявлението за разваляне на договора не е достигнало до адресата, тъй като е било връчено на адрес, различен от посочения в предварителния договор; че договорът е развален с исковата молба поради неизпълнение от страна на ответника, който в хода на съдебния процес не е изпълнил договорното си задължение да прехвърли обещания имот, нито е изразил готовност за това, поради което ответниците дължат връщане на полученото по договора на отпаднало основание – сумата 21670 евро. Прието е и че плащанията на сумите 800 лева по квитанция от 17.10.2006 г. и по квитанция № 046 от 20.07.2008 г. за сумата 11040 евро са извършени от ищеца на лица без представителна власт по отношение на ответниците и действията им не са потвърдени от търговеца ответник; че плащането на тези суми не е установено по безсъмнен начин, поради което искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 33120 евро. Искът за договорна неустойка е отхвърлен като неоснователен, тъй като с разваляне на договора не се дължат последици от неизпълнението му.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта, с която иска с правно основание чл. 55 ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения му размер е постъпила от Д. С. Б.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса (след уточнението му съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): може ли плащането да е редовно ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е редовно овластено.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД е уважен до размер на 21670 евро е постъпила от [фирма], [населено място] и М. Д. Д.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси може ли исковата молба да замести писменото предупреждение по чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД за разваляне на предварителния договор и допустимо ли е съдът да осъди ответниците да заплатят претендираната сума по равно при условие, че е сезиран с искане за солидарното им осъждане, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът може ли исковата молба да замести писменото предупреждение по чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД за разваляне на предварителния договор е намерил разрешение в установената съдебна практика. Съгласно установената съдебна практика, с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Длъжникът ответник може да се брани с възражения, които изключват или погасяват правото за разваляне на договора, като уредбата по чл.87 ал. изр. 2 от ГПК му дава допълнително средство за защита в случаите, когато правото за разваляне е възникнало и не е погасено, като в този случай длъжникът може да предложи изпълнение в хода на процеса и да поиска от съда да му бъде предоставен подходящ срок за изпълнение (решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. ІV г.о.; решение № 182 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 1588/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че с връчване на препис от исковата молба ответниците са били уведомени за волеизявлението на ищеца за разваляне на договора от 26.10.2006 г. и са бездействали да изпълнят задължението си в хода на производството по делото в рамките на двегодишен срок, поради което договорът следва да се счита развален поради виновното им неизпълнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е съдът да осъди ответниците да заплатят претендираната сума по равно при условие, че е сезиран с искане за солидарното им осъждане. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 121 ЗЗД, когато солидарната отговорност не е предвидена в закона и не е уговорена, отговорността на ответниците е при условията на разделеност (решение № 71 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1025/2010 г., III г. о. ВКС; решение № 520 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о. ВКС; решение № 356 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Съобразявайки установената съдебна практика, въззивният съд при липса на доказателства, че ответниците са поели задължението солидарно, нито такива твърдения на ищеца и съобразявайки, че няма и законова разпоредба, която да предвижда солидарност за поето задължение за прехвърляне на обещан имот, е осъдил ответниците да заплатят дължимата сума при условията на разделеност.
Основателен е доводът за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос по приложението на чл. 75, ал.2 ЗЗД – може ли плащането да е редовно ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е надлежно овластено, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 21670 евро и 33120 евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474 от 11.03.2013 година по гр.д. № 2730/2012 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. С. Б. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Д. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 21670 евро и 33120 евро.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474 от 11.03.2013 година по гр.д. № 2730/2012 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. С. Б. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Д. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е уважен до размер на сумата 21670 евро.
УКАЗВА на касатора Д. С. Б. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 446,50 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: