Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
СОФИЯ,09.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 март 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 89/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218 а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. С. в качеството й на пълномощник на Д. П. Д. срещу решение № 272/ 28.11.2007 г. по в.гр.д. № 296/07 г. на Я. окръжен съд, в частта му с която след частична отмяна на решение № 399/ 11.05.2007 г. по гр.д. № 1364/06 г. на Я. районен съд е постановено друго, с което са изменени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот – дворно място в с. К., с площ 875 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ-119 в кв. 15 по плана на селото, заедно с построените в дворното място жилищна сграда от 68.40 кв.м. и нежилищни сгради от 19.25 кв.м., като е постановено делбата да се извърши при равни права – по 1/2 ид. част за Ж. Т. С. и Д. П. Д., и е допусната делба между тях при равни права по отношение на стопанска постройка за отглеждане на животни с площ 83 кв.м., по- нисък навес до югоизточната стена на тази постройка и тоалетна.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради нарушение на материалния закон.
Ответницата по касация Ж. С. в писмени бележки чрез своя пълномощник адв. А. Я. , изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид изложените в жалбата доводи във връзка с данните по делото, установи следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 22.07.1991 г., който е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 542/05 г. на Я. районен съд.
С нотариален акт № 165/ 19.10.1993 г. съпругът Д. П. Д. продал на Ж. Т. С. ? ид. част от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в с. К., с площ 875 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ-119 в кв. 15 по плана на селото, заедно с построените в дворното място жилищна сграда от 68.40 кв.м. и нежилищни сгради от 19.25 кв.м., за сумата 26 896.50 лв.
За да допусне на делба на този имот при равни права за страните, въззивният съд е приел, че след извършеното възмездно разпореждане от касатора в полза на съпругата му Ж. С. , прехвърлената 1/2 ид. част от имота е станала лична собственост на съпругата. Изводът е мотивиран с това, че касаторът не е оспорил получаването на вписаната в нотариалния акт цена на имота, нито е възразил, че тези средства имат семеен произход.
Този извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. Правната уредба на имуществените отношения между съпрузите има императивен характер. Съгласно чл. 19, ал.1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. От друга страна разпоредбата на 24 СК, която допуска съпрузите да се разпореждат свободно с личното си имущество не само в полза на трети лица, но и на другия съпруг, не изключва изрично режима на съпружеската имуществена общност при възмездните сделки между тях. Следователно, разрешаването на въпроса дали придобитото е станало съпружеска имуществена общност или лична собственост на съпруга – приобретател, е в зависимост от произхода на средствата за придобиване – дали са лични или семейни.
Възражението на касатора, че делбата на имота следва да се допусне при права 3/4 ид. части за него и 1/4 ид. част за съпругата по съществото си е оспорване на извъбрачния произход на средствата, с които е платена прехвърлената й 1/2 ид. част от имота. Затова за да приложи правилно материалния закон, съдът е следвало да изясни произхода на вложените за закупуването на имота средства. Като е отказал да обсъжда ангажираните в тази насока доказателства и не е изяснил релевантни за спора факти, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато на Я. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 272/ 28.11.2007 г. по в.гр.д. № 296/07 г. на Я. окръжен съд в обжалваната му част досежно квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :