Решение №213 от 40269 по гр. дело №4625/4625 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                      Р             Е          Ш           Е         Н          И         Е
 
                                                              №  213
 
                                             гр. София,   01.04.2010 г.
 
                                   В       ИМЕТО     НА      НАРОДА
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 март през 2010 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4625/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” Е. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №2105/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Л. Н. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
Въззивният съд е уважил предявените от Л. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. Приел е, че уволнението на ищцата от длъжността: „началник отдел Личен състав” при ответника със заповед от 20.05.05 г. на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ/ поради непритежавано образование за изпълняваната работа/ е незаконно. С решение за структурни промени в ответното дружество, считано от 1.03.05 г. работодателят е определил необходимо висше образование за длъжността на ищцата, каквото тя безспорно няма . С допълнително споразумение от 1.04.05 г. , обаче, се е съгласил ищцата да заема длъжността с по-ниското – средно образование, което има. След като е приел несъответствието, не може да я освободи, позовавайки се на него в хипотезата на чл.328, ал.1,т.6 от КТ.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: Изискването за висше образование като необходимо за заеманата от ищцата длъжност е въведено от работодателя, а не нормативно установено. След въвеждането му, работодателят е договарял с ищцата и приел тя да заема длъжността, без необходимото образование. Или състоянието на несъответствие е взаимно известно, възприето и противопоставимо му по сключения тр. договор за длъжността и работодателят не може да се позовава на него, за да прекрати договора на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр.д. №2105/06 г. от 23.03.07 г.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top