2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С.,07.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 846/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 01.03.2011 г. по в. гр. д. № 15/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Кюстендилски районен съд решение № 416 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 1598/2009 г. в частта, с която са уважени предявените от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] срещу търговеца-касатор искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 02.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: срещу ответника [фирма], [населено място] са предявени искове с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД за сумите 8 048 лв. и 4 268 лв., представляващи съответно наем и консумативни разноски по договор за наем от 10.06.2004 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за забава върху първите суми. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 01.03.2011 г. по в. гр. д. № 15/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: