7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 10.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2543 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. М. А. против решение № 1368/04.07.2016г. по т.д. № 1605/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение №17/ 04.01.2015г. по т.д. № 1658/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав в обжалваните части, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [фирма] и [фирма] иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключен с нотариален акт № 16/2009 г. договор за ипотека, по силата на който за обезпечение на вземането на [фирма] към [фирма] за заплащане на сума в размер на 369000 евро, на основание запис на заповед от 06. 10. 2009 г., [фирма] е учредило ипотека върху следните недвижими имоти в жилищна група с подземни гаражи – секция „А”, „Б”, „В” и „Г” в УПИ VІІІ-354, 529 в кв. 69 по плана на [населено място], м. „М. ливади- запад”, целият с площ от 5 097 кв. м., а именно: апартамент № 37, апартамент № 44, апартамент № 48, апартамент № 49, апартамент № 50, апартамент № 56, гараж № 24, гараж № 25, гараж № 28, гараж № 29, гараж № 30, гараж № 31, гараж № 32, гараж № 33, гараж № 34, гараж № 35, гараж № 36 и гараж № 37.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма] и [фирма] писмен отговор е подало само [фирма]. Изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност по същество на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между касатора и [фирма] е бил сключен през 2005г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сред които и описаните в атакуваната договорна ипотека. На 06.10.2009г. [фирма] като кредитор и [фирма] като кредитополучател са сключили договор за кредитна линия на стойност 300 000 евро, която е следвало да се ползва за оборотни средства. В договора е било предвидено предоставяне на обезпечения на дължимото от кредитополучателя плащане: издаване от кредитополучателя на кредитора на запис на заповед за сумата от 396 000 евро, включваща главница, лихви и такси за ангажимент по линията до падежа на записа на заповед; учредяване на първа по ред в полза на кредитора ипотека върху собствени на [фирма] недвижими имоти в процесната сграда и поръчителство от В. М. и [фирма] за плащане на всеки един от записите на заповед. Във връзка с променен с анекс от 18.05.2010г. размер на кредитната линия / на 290 000 евро/ и поето задължение кредиторът е дал съгласие за заличаване на договорната ипотека по отношение на гаражи № 26 и № 27, което е вписано в СВ- София от 20.05.2010г. и по отношение на които имоти не е бил предявен искът на касатора по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. На 06.10.2009г. [фирма] е издало в полза на [фирма] запис на заповед за сумата от 396 000 евро, който запис на заповед е бил авалиран от [фирма]. САС се е позовал на датата на платежното нареждане и заключението на ССЕ, за да приеме, че на 13.10.2009г. кредиторът е превел на кредитополучателя договорената сума по кредитната линия в размер на 586 749 лв. С НА №16/06.1.2009г. [фирма] е учредило в полза на [фирма] ипотека върху недвижимите имоти посочени в нотариалния акт, за обезпечаване пълния размер на вземанията на ипотекарния кредитор и всеки следващ джирант по процесната запис на заповед. Съгласно заключението на ССЕ апелативният съд е счел, че към датата на завеждане на исковата молба задължението на [фирма] по договора за кредитна линия според счетоводството на последното към [фирма] възлиза на 634 760,10 лв., а според счетоводството на кредитора – 594 598,68 лв. Въз основа на горните фактически констатации въззивната инстанция е приела, че е допустимо учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземане по запис на заповед, който сам по себе си е издаден за обезпечаване на вземане на поемателя спрямо издателя по каузално правоотношение. Апелативният съд е изложил аргументи, че след като е допустимо менителнично поръчителство / лично обезпечение /, то е допустимо и реално обезпечение на вземането на поемателя по записа на заповед чрез договорна ипотека. Издаването на записа на заповед с обезпечителна функция не лишава притежателя му от претенция за плащане въз основа на ценната книга. Според САС главното вземане, което се обезпечава с договора за ипотека, не е елемент от фактическия състав на последния договор. То следва да е индивидуализирано в ипотечния договор – страни, основание, размер, като без значение за валидността на ипотеката е конкретното основание за възникване на обезпеченото вземане. Обезпеченото вземане е условие за действието на договора. При липса на главно вземане или неконкретизирането му ипотеката няма да бъде нищожна поради липса на основание, на осн. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, а недействителна на осн. чл.170 ЗЗД. Допълнително въззивният съд е изложил аргументи за неоснователност на доводите на касатора за несъществуване на главния дълг, който е бил обезпечен с процесния договор за ипотека. Обезпеченото вземане съществува, тъй като е възникнало въз основа на редовен от външна страна менителничен ефект. Решаващият съд е изложил съображения за съществуване и на задължението по договора за кредитна линия, доколкото е било установено предаване от кредитора на паричните средства и непогасяване на дълга от заемополучателя. Въззивният съд е счел, че искът за нищожност на договорната ипотека на осн. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил обжалваното решение на СГС в тази му част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси : 1/ Действителна ли е ипотеката, учредена за обезпечаване на несъществуващо или недействително главно вземане? ; 2/ Действително ли е обезпечение / в случая договорна ипотека/, учредена за обезпечаване на друго обезпечение / в случая запис на заповед/ на главно вземане / в случая на договор за кредитна линия?; 3/ Какви са правомощията на въззивния съд при заявено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ за допускане на изменение на иска?“ По първия въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на разрешението на въпроса в обжалваното решение с даденото в други влезли в сила съдебни актове – Решение № 830/28.05.2012г. по гр.д. № 653/2012 г. на САС и решение № 406/04.07.2003г. по гр.д. № 968/2002г. на ВКС, II г.о. Вторият правен въпрос е обоснован със селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 199/30.12.2010г. по т.д. № 966/2009г. на ВКС, II т.о., евентуално с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Третият процесуалноправен въпрос е въведен при позоваване на допълнително условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при довод за противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 217/14.07.2011г. по гр.д. № 480/2010г. на ВКС, I г.о., Решение № 81/01.07.2009г. по т.д. № 708/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение № 107/10.07.2012г. по т.д. № 998/2011г. на ВКС, II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че първи въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че главното /обезпечено/ с договорна ипотека вземане е вземането на поемателя по записа на заповед спрямо издателя на ценната книга по отношение на обективираната в последната сума, за плащането на която издателят едностранно се е задължил. Според САС след като менителничният ефект е редовен от външна страна, то и главното вземане съществува. Допълнително са изложени съображения за съществуване и на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане по каузалното правоотношение – договор за кредитна линия. Следователно не е формиран извод за несъществуване или недействителност на главното вземане, което се обезпечава със спорната договорна ипотека. Поради което и крайните правни изводи на САС не са обусловени от така поставения от касатора въпрос.
С обжалвания акт е дадено разрешение на въпроса дали е допустимо учредяване на ипотека за обезпечаване на вземане по запис на заповед. Настоящият състав намира, че утвърдителният отговор не е в противоречие със съществуваща задължителна практика на ВКС. Посоченото от касатора Решение № 199/30.12.2010г. по т.д. № 966/2009г. на ВКС, II т.о. е постановено след допускане на касационно обжалване по въпрос, различен от формулирания от касатора в изложението, а именно относно приложимостта на П. иск спрямо извършените от поръчителя действия. От обезпечителния характер на П. иск и на договора за ипотека не може да се извежда заключение за идентичност на предпоставките, при които се упражнят правата на кредитора в двата случая. Различни са правните последици, които се целят с двете обезпечения, което налага и различна регламентация. Следва да се има предвид, че в цитираното решение на ВКС е разгледан случай на упражнено потестативно право по чл.135 ЗЗД не спрямо главния длъжник, а спрямо неговия поръчител, докато в процесния случай договорната ипотека обезпечава вземане на кредитора спрямо издателя на записа на заповед, който е и длъжник по договора за заем.
По отношение на втори въпрос не е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия. Произнасянето на САС не е обусловено от приложение на неясна, непълна или противоречива правна норма, в който случай този въпрос би имал значение за развитие на правото. Съобразно регламентацията на ипотеката в чл.166 и сл. ЗЗД не съществува колебание в съдебната практика и в правната доктрина, че ипотеката се учредява, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по отношение на което тя има акцесорен характер. С ипотека може да се обезпечи само облигационно субективно право – вземане, което по дефиниция представлява призната от закона възможност на кредитора да иска от длъжника определена престация. Вземането може да бъде парично или непарично / арг. от чл.167, ал.2 ЗЗД /, съществуващо или бъдещо / чл.153 ЗЗД/, като законът не поставя ограничение по отношение на източника му на възникване – договор, едностранна сделка, извъндоговорно основание. Съгласно задължителните разяснения в т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието стои извън съдържанието на документа. Обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение не променя основанието на вземането – въз основа на запис на заповед. В този смисъл няма пречка вземания инкорпорирани в ценни книжа да бъдат обезпечени с ипотека.
Третият процесуалноправен въпрос е поставен от касатора във връзка с направено пред СГС в писмена молба негово искане за изменение на предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за ипотека на осн. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. В исковата молба касаторът е свързал липсата на основание за сключване на договора с твърдение за липса на обезпечено с ипотеката вземане, тъй като процесния запис на заповед е бил създаден, без да обезпечава едно конкретно задължение по каузално правоотношение между издателя и поемателя по ценната книга. С цитираната по-горе допълнителна молба се уточнява, че не може да се сключва договорна ипотека, която да обезпечава вземане по запис на заповед, когато самият той е издаден с обезпечителна функция във връзка с вземане по каузална сделка. В същата молба [фирма] е поискало да бъде допуснато изменение на иска по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД чрез въвеждане на евентуално според ищеца основание – липса на тъждество между обезпеченото с договорната ипотека вземане и действително възникналото вземане за кредитора по договора за кредитна линия, което несъответствие води до недействителност на ипотеката на осн. чл.170 ЗЗД. С определение СГС е приел, че е сезиран с молба по чл.214, ал.1, изр.1 ГПК и е отказал да допусне изменение на иска чрез прибавяне при условията на евентуалност на ново основание. Във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу това произнасяне на първоинстанционния съд. С въззивното решение САС е разгледал оплакването и е приел, че отказът на първоинстанционния съд е поради съображения, че исканото изменение затруднява защитата на ответника и се явява неуместно при достигнатата фаза на процеса, на осн. чл.214, ал.1, изр.1 ГПК. Мотивите за невъзможността въззивният съд да се произнесе за пръв път с въззивното решение по неразгледано от първоинстанционния съд основание на иска са в пояснение на евентуална хипотеза на неправилност на отказа по чл.214, ал.1 ГПК на първоинстанционния съд. Има се предвид произнасянето по съществото на иска и не се отрича задължението на въззивния съд да извърши преценка дали е било допуснато нарушение на процесуалните правила при постановяване на отказа.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК спрямо третия въпрос на касатора. Предвид изложеното по-горе относно обективираните мотиви на САС по отношение отказа на СГС да допусне изменение на иска в хипотезата на чл.214, ал.1, изр.1 ГПК не е налице противоречие с Решение № 217/14.07.2011г. по гр.д. № 480/2010г. на ВКС, I г.о., отнасящо се до неразглеждане от въззивния съд на оплакване във връзка с неуважена от първата инстанция молба по чл.214 ГПК за изменение в основанието на иска. Решение № 81/01.07.2009г. по т.д. № 708/2008г. на ВКС, II т.о. е по повод въпрос, касаещ допустимостта на въззивното решение – при непроизнасяне от въззивния съд по очертания с исковата молба предмет на делото. Решение № 107/10.07.2012г. по т.д. № 998/2011г. на ВКС, II т.о. е постановено с оглед проверка допустимостта на въззивното решение, с което е било прието, че първоинстанционният съд се е произнесъл след недопустимо изменение по чл.214 ГПК, а касационната инстанция счита същото изменение за допустимо.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не следва да се уважава искането на ответника [фирма] за присъждане на разноски, тъй като независимо от ангажираното платежно нареждане за извършване на плащане към адв.М., не е представен договор за правна помощ, в който следва страните да уговорят основанието, размера на адвокатското възнаграждение и начина на плащане съгласно разясненията в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1368/04.07.2016г.по т.д. № 1605/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: