О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 27.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2862 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ГД „ГВА“, [населено място] срещу решение № 1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1615 от 17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 99 179.07 лв., с която се е обогатил без основание за негова сметка във връзка с извършването на допълнителни строително монтажни работи по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „Пловдив“, както и сумите от 8 070.95 лв. и 5 051.16 лв., представляваща разноски за двете инстанции.
Подадена е и касационна жалба от [фирма] срещу решение № 1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1615 от 17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав, е отхвърлен искът на касатора против ГД „ГВА“ на осн. чл.59 ЗЗД за разликата над 99179.07 лв. до предявения размер от 119 014.89 лв.; е отменено решение № 1615 от 17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав в частта, с която ГД „ГВА“ e осъдена да заплати на дружеството на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „Пловдив“ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от дружеството срещу ГД „ГВА“ за сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „Пловдив“ , като е осъдено дружеството да заплати разноски в размер на общо 600лв.
Касаторът ГД „ГВА“, [населено място] поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с него се уважава иск с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД , какъвто не е бил предявен. При условията на евентуалност касаторът счита, че решението на САС е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба на [фирма] са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение.
Не са постъпили писмени отговори от третите лица-помагачи [фирма] и [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че между ГД „ГВА“, [населено място] като възложител и [фирма] като изпълнител е бил сключен договор за изработка при условията на чл.31 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. С тристранен протокол от 26.06.2009г. , подписан от представители на възложителя, изпълнителя и строителния надзор, са установени извършени допълнителни СМР, описани по вид и количества в протокола. Съобразно 4 бр. актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, допълнително изпълнените работи са били надлежно оформени , предвид подписване на актовете от техническия ръководител на обекта и представител на строителния надзор. Причините за извършване на тези допълнителни работи според вещото лице по прието в съдебно заседание на 12.02.2016г. заключение на СТЕ, са подробно посочените в тристранния протокол. Според въззивния съд основателно е възражението на възложителя, че липсва валидно възникнало договорно правоотношение относно претендираните за заплащане допълнителни СМР, тъй като не е изпълнено нито едно от условията по чл.43, ал.2 от ЗОП / отм/ , редакция ДВ бр.24/31.03.2009г. вр. чл.33 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Направен е извод, че отговорността на възложителя следва да се реализира на извъндоговорно основание, поради което апелативният съд е приел правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД за разлика от дадената от СГС – чл.266, ал.1 ЗЗД. и чл.92 ЗЗД. От съвкупната преценка на събраните доказателства решаващият съд е заключил, че посочените в исковата молба работи са действително извършени и приети от ответника, чрез упълномощено от последния лице по договор за инвеститорски контрол. Следва да бъдат заплатени количествата, отразени в тристранния протокол и протокол № 1 към него, по единични цени, посочени в протокол от 30.06.2009г. след приспадане на ДДС, тъй като изпълнителят не е представил фактури за закупуване на материалите, а и се установява, че има собствена кариера за инертни материали. Тъй като отговорността за заплащане на допълнителните СМР се реализира на извъндоговорно основание, то за неоснователен е бил приет искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, по който претенцията за заплащане на неустойка произтича от договор.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът ГД „ГВА“, поставя материалноправен въпрос : относно дължимостта на възнаграждение на изпълнител на СМР, които попадат извън обхвата на сключения по реда на НВМОП /отм./ договор, при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ предвид противоречивото решаване на въпроса в съдебната практика : Решение № 2313/12.07.2016г. по т.д. № 1843/2016г. на САС, Решение № 2113/11.03.2015г. по т.д. № 3240/2015г. на САС, Решение № 88/12.07.2015г. по т.д. № 1506/2014г. на ПАС, Решение № 32/02.09.2012г. по гр.д. № 15/2012г. на ВнАС, Решение № 9/27.01.2017г. по гр.д. № 613/2016г. на ВнАС и др.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] поставя следните правни въпроси : 1/Допустимо ли е при липса на направено оплакване във въззивната жалба, въззивният съд да измени правната квалификация на главния иск, дадена от първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл.269 , ал.2 ГПК?; 2/При липса на оспорване от страна на възложителя на протокол за предаване и приемане на работата за извършени СМР от изпълнителя, с включен в единичните цени на които ДДС, следва ли да се приеме, че същите се дължат без ДДС?; 3 / Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Първи и трети въпрос се обосновават с допълнително основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, предвид противоречивото им разрешаване в обжалваното въззивно решение и задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 51/02.05.2012г. по т.д. № 105/2011г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос и Решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 1985/17.10.2005г. по гр.д. № 1075/2005г. на ВКС, IV г.о., Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о. – по трети въпрос. Втори въпрос е поставен при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на касационния контрол.
За да промени дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск, САС е изходил от поддържаното основно възражение на възложителя за недължимост на претендираната сума поради това, че на изпълнителя по договора не са били възлагани въпросните допълнителни строителни работи. Доколкото правната квалификация следва да се изведе от поддържаното в обстоятелствената част основание и посочения от ищеца петитум, настоящият състав на ВКС намира, че за проверка допустимостта на въззивния съдебен акт следва да се допусне неговото касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат държавна такса съобразно обжалваната от всеки от тях част от решението на САС, а именно: ГД „ГВА“ в размер на 1983,58 лв. и [фирма] – в размер на 796,72 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в обжалваните части.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба както следва : ГД„ГВА“ в размер на 1983,58 лв. и [фирма] – в размер на 796,72 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касаторите с указанията.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: