ПРОТОКОЛ р-213
С., 30.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на ТРИДЕСЕТИ МАЙ 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
сложи за разглеждане дело № 370 по описа за 2018 год.,
докладвано от съдия ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
След изпълнение разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното повикване в 09.27 часа страните се представиха така:
На осн. чл.150, ал. 3 ГПК страните уведомени, че се прави звукозапис на заседанието.
МОЛИТЕЛЯТ [фирма] – редовно призован – явява се управителя П. К..
ОТВЕТНИКЪТ ПО МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА [фирма] – редовно призован – се представлява от адв. И. с пълномощно от днес. Представя пълномощното, дадено на Адвокатско дружество „В. Ж. и партньори”, както и пълномощно за адв. Банков, представил отговора на молбата за отмяна.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме възражение по даване ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Страните са редовно призовани при спазване реда на чл.37 и сл. ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.303 ГПК. Докладва постъпилата молба от адв. О. С., пълномощник на дружеството молител, постъпила с вх.№ 5240/25.05.2018 г., с която се взема становище за поддържане на молбата за отмяна, оттегляне на евентуалното искане за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, както и доказателството, свързано с това основание за приемане на приложеното към молбата удостоверение от Окръжен съд – [населено място], приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Връчва се препис от молбата с доказателствата към нея на адв. И. – пълномощник на ответника по молбата.
УПРАВИТЕЛЯ К.: Поддържам молбата за отмяна, както и молбата, подадена от пълномощника адв. С..
АДВ. И.: Оспорвам молбата за отмяна. Не възразявам да се приеме молбата.
.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 370/2018 г. в частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила определение на евентуалното основание по чл.303, ал.1, т.2, ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от днес.
ПРИЕМА представените доказателства с молбата за отмяна, с изключение на удостоверение № 365000-19380/15.06.2015 г., издадено от ОД на МВР Варна – отдел „Разследване”.
ПРИЕМА днес представеното с молбата на пълномощника на молителя съдебно удостоверение, издадено от ОС Варна на 25.01.2018 г.
АДВ. И.: Представям списък за разноските по чл. 80 ГПК, с препис за ответната страна.
УПРАВИТЕЛЯ К.: Не възразявам срещу списъка.
ПО СЪЩЕСТВО:
УПРАВИТЕЛЯ К.: Не споделям възраженията на ответната страна, за това, че представените с молбата доказателства представляват новосъздадени писмени доказателства. Основното доказателство е т.дело №762/2015 г., което е било образувано на 15.05.2015 г. 4 дни преди предявяване на молбата за отказ на иска т.е. делото е съществувало още преди постановяването на акта, с което е прекратено гр.дело. В тази връзка възраженията на ответника са неоснователни. Възраженията на осн. чл.141 от ТЗ са неоснователни, тъй като молбата за отказ от иска е молба до съда, т.е. тя е отказ от спорното материално право и в тази връзка възражението на това основание не би следвало да се приеме. Следва съдът да се окачестви като трето добросъвестно лице.
АДВ. И.: По този казус се създаде доста практика, постановиха се решения на 4 състава на ВКС, като се възприеха две различни линии на тълкуване на доказателствата и на приложимата практика вкл. Тълкувателно решение. Считам, че има основания, които да изложим срещу тези аргументи. Основното, от което ще започна е, че като основание за отмяна се стъпва на Тълкувателно решение № 1/2002 г. по смисъла, на което ОСГТК е казало, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на дружеството. То не е точно така формулирано в тълкувателното решение, а е вписано това, че е вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на участниците в дружеството т.е. по отношение на съдружниците. Това не е случаен пропуск. Макар и съдружниците да са градивен елемент, то обектите са различни, не може по аналогия да се разпростре този извод и спрямо дружеството, това е нашето становище. Ако такова вписано обстоятелство няма действие по отношение на дружеството, това дава възможност при ситуация, както е настоящата, след постановяване на позитивно решение по чл.29 от ЗТР, новият управител, изхождайки от тълкувателното решение, че няма действие вписването, може да оспори не само процесуалното действие, извършено от преходния управител, който е заличен и за който е прието, че вписването е недействително, но той би могъл да оспори всякакви други действия на управителя, извършени в периода до заличаването, включително разпоредителни действия с активи на дружеството и именно с оглед твърдейки, че с тези действия на управителя не обвързват дружеството, то следователно липсва воля при извършването му, поради това тези сделки се явяват нищожни. Считам обаче, че по този начин се създава една колизия между това разрешение и нормата на чл.141, ал.6 ТЗ, която брани третите добросъвестни лица. Възниква въпросът, че при така постановено решение, при което представителството е прието за несъществуващо и предприети действия от страна на последващия управител за прогласяване на нищожност на сделките на заличения управител, то кой интерес следва да бъде защитен – този на дружеството или на тези трети добросъвестни лица. С оглед на това, считаме, че тълкувателното решение следва да се разбира, че липсва действие спрямо съдружниците, а не спрямо дружеството. Допълнително подкрепям изискването за сигурност на гражданския и търговския оборот и доверие в търговския регистър. Ако приемем, че не обвързва дружеството, то възниква въпросът отказът от иска пред ОС Варна, след като е направен от лице, което не може да обвърже дружеството не представлява ли невалиден отказ от иска и постановеното прекратително определение не следва ли да се приеме за недопустимо. Безспорно установено в съдебната практика и процесуалната теория е, че тези действия не влияят на лицето, и съответно дори и да има постановено решение или определение – то се явява недопустимо. Неправилност според нас може да има, когато един акт на съда не е съобразен с материалния и процесуалния закон, съдебната практика и другите изисквания, които обуславят съответствието му със законовите изисквания. Когато един акт е съобразен с действия на лице, което не може да обвърже страната този акт се явява недопустим. То тогава възниква въпросът дали производството по настоящото дело е допустимо, предвид на това, че предмет на проверка по чл.303 ГПК са неправилните съдебни актове. По идентичен казус по гр.д.№ 5124/2014 г. 3 гр.отд. ГК на ВКС се е произнесъл. Действията на такъв управител, за който в последствие е прието, че е бил вписан, без да са налице изискванията на закона, действията до датата на заличаването обвързват съда и тези процесуални действия се считат за валидни. Решенията давани по този казус са в противоположна посока. Изхождайки от изискването ВКС да уеднаквява практиката и да внася яснота, трябва да се произнесете кое от решенията е правилно. Нормално е да има яснота и предвидимост за това какво разрешение да се очаква, а в случая различни състави правят различни изводи и разрешения, и това създава затруднения, както от страна на адвокатите и при правоприлагането от по-долни инстанции. Аз не искам да критикувам, но дори и да остане по същия начин разрешението, но може би да бъдат обхванати нашите коментари – това възражение е поради хода по същество. Правя възражение по искането за разноски, тъй като молбата за отмяна е подписана от управителя К. на дружеството, не се явява процесуален представител. Не считаме, че това отговаря на изискването за правна помощ и процесуално представителство и за присъждане на адвокатското възнаграждение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: