О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
София, 04.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1281 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. К. и от М. А. К. и К. В. К. против решение № 139 от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 20 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. , с което е отменено решение № 188 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 60/2008 г. на Районен съд- З. в частта, с която е отхвърлен предявения от К. В. К. против М. В. К. иск за делба на четириетажна жилищна сграда, построена в западната част на УПИ ХІХ-1218, кв.135 по плана на гр. Н. от 1987 г., ведно с построената в западната й част стопанска постройка и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на сградата при равни права между двамата съделители и същото решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявения от М. А. К. иск за делба и в частта за отхвърляне на иска против С. С. К., С. И. И., Т. И. Ж., Р. И. Д. , М. И. Д. и С. И. К..
М. В. К. атакува въззивното решение в частта, с която е допусната делба на ? ид.ч. от приземния етаж и изцяло на втори и трети жилищни етажи на сградата и на стопанската постройка. Въззивният съд е приел, че цялата четириетажна жилищна сграда, заедно с правото на строеж върху мястото, е придобита от В. К. , наследодател на К. и М. К. и бивш съпруг на М. К. , на 8.10.1991 г. въз основа на давностно владение от момента на издаване на негово име на разрешението за строеж – 8.10.1981 г. Счетено е, че констативния нотариален акт от 1993 г. не легитимира М. К. като собственик на втория и третия жилищни етажи, ведно с източния гараж от приземния етаж и избено помещение към него, тъй като не е спорно, че покривът на къщата е поставен през 1987 г., към който момент тя е придобила качеството на самастоятелен обект на собственост, а от 1987 до 1993 г. не е изтекъл изискуемия давностен срок и не е установено от 8.10.1991 г. до датата на смъртта на наследодателя –.11.2002 г. или до 17.03.2004 г. /когато е предявен иск по гр.д. № 64/2004 г./ някой от наследниците да е своил за себе си. Изложени са съображения за неотносимост на доводите кой и с чии средства е участвал в строежа на сградата, тъй като се касае до претенции по сметки, които следва да се разгледат във втората фаза на делбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита, че при представени доказателства, че жилищните обекти са изградени от него и съпругата му със съгласието на наследодателя и при липса на възражения при снабдяването с констативния нотариален акт през 1993 г., то изводите на съда, че липсват данни за своене са направени в противоречие с разрешенията по решение № 394/22.02.2005 г. по гр.д. № 2769/2003 г., ВКС, ІV г.о., с което е прието, че е възможно да се придобие по давност жилищен етаж, като не е изключено завладяване на част от определена вещ в процеса на нейното създаване и придобиването й чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата, при условие, че фактическата власт е продължила /ако не е оборена презумпцията на чл.69, ал.1 ЗС/ в срока по чл.79, ал.1 ЗС. Налице е противоречиво разрешаван правен въпрос, доколкото Смолянският окръжен съд е счел за изцяло неотносимо дали М. К. е построил втория и третия етаж и е приел, че липсват данни за своене на имота. Останалите две решения дават тълкуване, че при завладяване частите на сънаследник е необходимо не само промяна в намерението, но и демонтрирането му спрямо съоответните сънаследници, поради което са неотносими към спора, доколкото твърденията в настоящия процес са за завладяване на изграден от М. К. имот и то със знанието и съгласието на наследодателя В. Н. са и твърденията, свързани с правилното прилагане на чл.188 ГПК /отм./, доколкото по същество същите съставляват довод за допуснато съществено процесуално нарушение, т.е. свързани са с касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторите М. А. К. и К. В. К. атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на М. А. К., отхвърлен е иска за делба на принаслежащите към сградата 254/967 кв.м. от мястото и квотите в съсобствеността. В тази част въззивният съд е приел, че договорът от 1981 г., с който В. К. и М. К. по време на брака си са закупили 294 кв.м. от имот пл. № 1* е нищожен, поради противоречие с чл.59 ЗТСУ /отм./, тъй като към този момент тази площ е била част от парцел **** по регулационния план от 1974 г., поради което не е прехвърлил правото на собственост. Построената сграда е придобита от В. К. , тъй като давностния срок е изтекъл след прекратяване на брака между страните. М. К. и К. К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърденията, свързани с обезсилването на регулацията и придобиването на реална част от неурегулиран имот, последващо урегулиране на вече застроените с индивидуални сгради терени в съсобствен парцел, по същество съставляват доводи за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, т.е. свързани са с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и на неотносими при преценка наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК. Третият поставен въпрос относно възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност, няма законодателно разрешение и е необходимо тълкуване на правни норми, поради което обосновава допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 20 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- С. по жалбата на М. В. К. и жалбата на М. А. К. и К. В. К.
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: