О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 227 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на К. Д. И. от с. Ч., община Л., област Разград, срещу решение от 28.10.2009 г. по въззивно гр. д. № 283 /2009 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Разградски районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на промяна на собственото, бащиното и фамилното му име на Калин Ж. Ч. като неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – предпоставките по чл.19,ал.1 ЗГР.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено следното: материално-правният въпрос е за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР и по-конкретно доколко зависят от личната преценка на молителя или имат обективен характер, който се преценява от съда във всеки конкретен случай., по който обжалваното решение е постановено в противоречие с цитирани съдебни решения на три различни инстанции – ВКС, Окръжни и районни съдилища.
Молителят иска от ВКС да отмени обжалваното решение, да реши въпроса по същество, като възстанови на молителя К. Д. И. българските имена, дадени му след припознаването – М. Ж. Ч. , както и да разреши промяна на собственото му име от К. на Калин.
О. Разград и Окръжна п. – Разград не изразяват становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение по неоценяем иск (молба) по чл.19,ал.1 ЗГР.
По основателността на искането :
Молителят е основал искането си до съда на твърдения за това, че при раждането му на 22.06.1985 г. му е съставен акт за раждане с българските имена М. Ж. Ч. , по-късно родителите са променили имената му с етническите турски имена К. Д. И. по тяхно, а не по негово лично решение, а от момента на навършване на пълнолетие иска да промени имената си с български, от които собственото му име да бъде Калин, за промяната има основателни причини : че от години живее в среда на етнически българи, сред колегите си и познатите си е известен с името Калин, че живее на съпружески начала с жена от етнически български произход, от която чака дете, което двамата са решили да нарекат с български имена.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е намерил за правилни и към това е добавил, че ищецът не е посочил такива обстоятелства, които да са важни, за да обуславят промяната на името – такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носенето на името в частта, с която се иска промяна.
В мотивите на районния съд, към които е препратено, е прието, че сочените от молителя причини не могат да се квалифицират като важни по смисъла на закона: през целия си съзнателен живот молителят е носил имената К. Д. И., които съответстват на именните традиции на родителите му, а бащиното и фамилното му имена са образувани в съответствие с отменения Закон за имената на българските граждани и напълно съответстват на разпоредбите на действащия ЗГР и на предходната Наредба за гражданското състояние – за бащино име е вписано името на бащата, а за фамилно – името на дядото по бащина линия; обстоятелствата, че молителят се представя като „Калин” и „Кальо” пред свои близки и познати не обосновава необходимостта от допускане на промяна, неговият избор как се представя не ангажира съдебните и административните органи, а искането за промяна на бащиното и фамилното имена е неоснователно поради това, че бащата носи имената Д. И. И. , а именно от неговите имена следва да бъдат образувани бащиното и фамилното имена на молителя. Обстоятелството, че молителят възнамерява да сключи граждански брак с жена, носеща български имена също не е „важно обстоятелство” по смисъла на закона, тъй като не са редки връзките на хора от различни етнически общности, предвидено е да се променя само фамилното име на единия от двамата, но не на собственото и бащиното имена; твърдението на молителя, че живее в среда на етнически българи също не може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на закона, тъй като в Р. България всички живеят заедно и общуването не е ограничено според етническия произход; неоснователен е доводът, че съдът следва да съобрази субективните основания на лицето.
Настоящият състав намира, че молителят е извел отделен материалноправен въпрос, който е от значение за основателността на искането, защото се отнася до една от предпоставките за уважаването на искането по чл.19,ал.1 ЗГР и защото въззивният съд е основал решението си на свое разрешение на тази предпоставка.
Основателно е и твърдението, че в част от посочените и представени в преписи решения субективното желание на молителите е прието от съда за „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР, което налага да бъде допусната от съда поискана промяна на имена.
Най-голямо е сходството с разглеждания случай на този, по който е постановено решение № 145 /17.04.2009 г. по гр.д. № 4962 / 2007 г. на ІV г.о. на ВКС, но разрешенията са различни, противоположни.
В посоченото решение № 1426 /10.12.2008 г. по гр.д. № 396 / 2008 г. на V г.о. на ВКС е прието, че името е част от личностното самоопределение на лицата и че субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР.
В решение № 138 /19.03.2009 г. по гр.д. № 6115 / 2007 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че понятието „важно обстоятелство” следва да се тълкува по-разширително, зачитайки желание за промяна при продължително фактическо ползване на новото собствено име, но съдът е приел, че бащиното и фамилното име не може да се промени по свое желание – арг. по чл.9, защото законът определя по императивен начин на имената на българските граждани.
В отделни цитирани решения е налице сходство и по отношение на това, че е прието, че молителите са станали известни в обществото с други имена, както твърди молителят по настоящото дело.
Поради което следва да се приеме, че предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК са осъществени и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил държавната такса за разглеждане на касационната жалба, определена съгласно чл.18,ал.2,т.2 вр. чл.5. от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 7.50 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 28.10.2009 г. по въззивно гр. д. № 283 /2009 г. на Разградски окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателят К. Д. И. да представи по делото доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7.50 лева за разглеждане на жалбата му, в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по нея – прекратено.
След изтичането на този срок делото да се докладва за насрочване или за връщане на жалбата..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.