Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
София 15.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3745 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. Т. от с. Д.,община Асеновград,чрез процесуалния представител адвокат С против въззивно решение № 46 от 09.01.2008г.по гр.д. № 617 по описа за 2007г. на Пловдивски окръжен съд,с което е обезсилено решение № 136 от 22.07.2004г.по гр.д. № 219/2002г. на Районен съд Асеновград и е прекратено производството по делото. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание-страните лично не се явяват. Касаторът се предстанвлява от процесуален представител,който поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея доводи. Представя и допълнителни писмени бележки.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Производството е за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 1* от 26.02.2007г.по гр.д. № 2431/05г. ВКС е отменил решението от 30.06.2005г.по гр.д. № 2476/04г.на ПОС и го е върнал за ново разглеждане със задължителни указания за преценка на правния интерес на ищеца от съдебното отричане на правата на ответниците. Изрично е посочено,че решението на ПК Асеновград,с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследодателката му Дафина Т. , на което се позовава ищеца не може да го легитимира като собственик на обособен имот докато не се установи,че земята е окончателно възстановена с решение и скица към него по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ/ респ. чл.18ж от ППЗСПЗЗ/ и че така възстановения имот е идентичен с процесния /описан в н.а. № 24/99г./.
За да обезсили постановеният пъроинстанционен акт,въззивният съд-с оглед гореописаните указания на ВКС,след като със заключение на приета по делото експертиза е установил,че административната процедура по възстановяване на собствеността в полза на претендираната нива на наследниците на Дафина Т. –не е приключила, е направил извод,че липсва обособена част от имота по отношение на която да е налице накърнено право на ищеца.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая касаторът оспорва извода на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалване. Позовава се на РКС № 4/96,съгласно което по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост не се възстановява занапред/тъй като то не е загубвано/,а само се създават условия и възможности за собствениците/съответно на техните наследници/ да упражняват в пълен обем правомощията си. Счита,че нормите на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ/ респ. чл.18ж от ППЗСПЗЗ/ са неприложими,тъй като към момента на постановяване на решението на ОПК /8.09.1993г./- не са били приети и нямат обратно действие. Излага доводи и по съществото на спора,които не следва да бъдат обсъждани,тъй като въззивната инстанция не е разглеждала спора по същество и е недопустимо по съществото на спора касационната инстанция да се произнася преди въззивната.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Правилен и съобразен с указанията на касационната инстанция е извода на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалване. Както е прието в ТР № 1 по гр.д. № 11/97г.на ОСГК на ВКС-законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Без решение на общинската поземлена комисия за определяне на реалните граници на земеделските земи /решение по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ не може да е налице годен обект,засягането на правата по отношение на който да може да бъде предмет на правна защита. Това разбиране не е в противоречие с приетото в горецитираното РКС № 4/96г.,тъй като за страната няма пречка да предяви иска си след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. За изложеното е ирелевантно обстоятелството, че нормите на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ/ респ. чл.18ж от ППЗСПЗЗ/ – към момента на постановяване на решението на ОПК /8.09.1993г./не са били в сила,тъй като релевантният момент е този на предявяване на иска, а към него- 2002г.,те са били действащи.
Мотивиран от горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 09.01.2008г.по гр.д. № 617 по описа за 2007г. на Пловдивски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.